Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Ханафи говореше на архитекта на смесица от английски и арабски, изтъкваше цял списък с важни за компютърната сигурност неща, които трябваше да се вземат предвид при проектирането на новата сграда. Ферис се правеше, че му е трудно да разбере за какво става въпрос, и след десетина минути се извини и каза, че ще ги остави да се разберат какво е най-доброто за проекта в Абу Даби. След като Ферис си тръгна с колата, Садики и Ханафи говориха близо час, като от време на време се смееха и шегуваха. Оказа се дори, че имат общи приятели. През цялото време разговорът се записваше и цифровите камери запечатваха всичко.

Ферис имаше нов помощник в Аман, казваше се Аджет Сингх. Дребен жилав американец от индийски произход с лъскава кафява кожа и вечна непроницаема усмивка. Като повечето хора на неговата възраст и той обичаше да носи бейзболна шапка, понякога обърната назад, понякога напред, понякога настрани. Азхар го беше пратил в Аман да помага с техническите подробности.

Аджет беше интересен случай. Баща му беше направил добро състояние в Силициевата долина, първо като създал програма за инвентаризация, която продал на „Уолмарт“, после като инвестирал парите си умно в компании, където работели неговите индийски приятели инженери. Младият Аджет, току-що излязъл от Станфорд с шанс за фантастично доходоносна кариера, беше започнал работа в Управлението като акт на отмъщение. Беше ходил на почивка при роднините си в Кашмир след дипломирането си. След половин година неколцина от близките му бяха загинали при самоубийствен атентат на Ал Кайда. След като беше обсъдил въпроса с баща си, който беше изключително патриотично настроен като преуспял имигрант, Аджет Сингх беше кандидатствал в ЦРУ. С невероятните си компютърни умения — дори и през първите си месеци бил един от най-добрите хакери на Управлението — скоро привлякъл вниманието на Азхар, който го подмамил в умната си черна дупка.

Аджет Сингх можеше да прави с компютрите всичко. По същия начин му се удаваха и езиците, които за него представляваха пореден низ символи, също като компютърна програма. Беше се научил сам да чете и пише на арабски за няколко месеца, след като беше превърнал разплатата в цел на живота си. Сингх можеше да създава интернет сайтове, да манипулира интернет сайтове, да прикача към интернет сайтовете специални „бисквитки“, така че разузнаването да може да следи кой влиза и излиза. Когато дойде на работа в Аман, Ферис му даде стария кабинет на Франсис Олдърсън, който още стоеше празен. Сингх го напълни със сървъри, плоски екрани и най-различни периферни устройства. Местната служба на Агенцията за национална сигурност трябваше да прати технически екип, за да го свържат изцяло.

Сингх беше окачил на стената надпис, който гласеше: „Хората са глупави“. Това беше тайната на успеха му. Хората бяха достатъчно глупави да си вкарват паролите в компютри, които бяха програмирани да следят всяко натискане на клавиша; достатъчно глупави, за да забравят, че когато посетят някого в интернет сайт, забърсват електронен маркер, който ги придружава от сайт на сайт; достатъчно глупави, та да не разбират, че когато компютърът им е онлайн, всеки може да бърника в харддиска им; всъщност дори толкова глупави, че не си даваха сметка, че всеки лаптоп или мобилен телефон с блутут 53 53 Промишлен стандарт за безжична „лична мрежа“ (Bluetooth). Осигурява начин за свързване и пренос на информация между устройства от рода на мобилни телефони, лаптопи, персонални компютри, принтери, цифрови фотоапарати, игрални конзоли и дори автомобили чрез късообхватна радиочестота. — Б.пр. представлява на практика предавателна антена. Особено когато хората се мислеха за умни и вземаха специални предпазни мерки, беше повече от вероятно да направят най-много глупости.

Работата на Сингх в Аман беше да подсигури електронната страна на операцията на Ферис. Беше събрал всички имена и адреси, задигнати от хотелската стая на Омар Садики в Абу Даби. Беше свалил информацията от харддиска на компютъра на Садики и я беше обърнал наопаки, за да намери данни, които стават за манипулиране и пренасочване. Колегите му се чудеха дали не спи на пода, защото винаги пристигаше преди всички и продължаваше да седи, след като всички си тръгнеха. От време на време служителите го виждаха в кафенето да слуша айпода си и да яде пържени картофи. Но иначе беше като призрак.

След като прекара десетина дни в Аман, Сингх помоли Ферис за среща. Изглеждаше доста развълнуван и Ферис беше любопитен какво е измислил. Срещнаха се в кабинета на Ферис по-късно следобед.