Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Виждам разклоненията — заяви Сингх с необичайно широка усмивка. Носеше тениска с надпис „Хистерикс“, реклама на нюйоркска пънкрок банда, която харесваше, и жълта гривна, която изпъкваше на тъмната му кожа.

— Браво на теб — каза Ферис. Представа нямаше за какво говори младият индиец.

— Разклоненията — повтори Сингх. Изглеждаше разочарован от възможността, че Ферис може вече да е разбрал какво се кани да каже. — Открих разклоненията на мрежата, в която се опитваш да проникнеш. Или каквото там правиш. Не ми казвай. Няма нужда да знам. Важното е, че цялата е там. Работих над нея със Сами и хората му у дома и съвсем я разнищихме . Любезният архитект господин Садики посещава цял тон джихадски уебсайтове. В сървърите сме на горе-долу половината от тези, които посещава, и знаем кои още ги използват. Знаем кои само минават и кои са сериозни. Така че имаме представа какво представлява групата му. Тоест виртуалната му група. Не е ли супер?

— Супер е. Но искам да се съсредоточиш върху братството му в джамията, Ихуан ихсан . Това са връзките, с които трябва да започнем. Те са перфектни. Той познава тези хора. Те ще направят легендата истинска.

— Със сигурност. Сравних хората от групата му — плюс техните братя и първи братовчеди — със списъка от посетители на джихадски уебсайтове, за които знаем, че са получавали и пускали оперативни съобщения от Ал Кайда. Сравняваме имената и извлеченията от кредитните им карти по алгоритмите, които имаме у дома. Ако някога са купили сувенир в Карачи или са се обадили от уличен телефон близо до салафитска джамия в Бирмингам, ще разберем. Тук става дума за истинска мрежа. Сега трябва просто да я подпалим.

— Супер — повтори Ферис с искрено признание. — Но помни, че трябва да направим Садики убедителен муджахидин. Не само тип, който посещава уебсайтове, а човек, който планира и провежда операции.

— Да-а-а. — Сингх провлачи думата, както често правят децата, сякаш искаше да каже о-че-вид-но. — Това, което съм готов да направя сега, е да изпратя съобщения от Садики до някои хора от тази група, някои разклонения, които са истински муджахидини. Създадох му имейл, който никога няма да види. Но имам нужда от помощ. Какви съобщения искаш да изпратя? Напиши ми ги. Аз съм само техник.

Ферис се замисли за миг. Съобщенията трябваше да навеждат на размисъл, но да са неясни. Трябваше да намекват, че Садики е упълномощен от някого, без да се казва направо. И трябваше да сочат към датата, която двамата с Хофман бяха определи за операцията, а именно 22 декември, точно преди коледните празници.

Ферис се замисли за трийсетина секунди, нахвърли няколко груби бележки и после написа три кратки изречения на арабски и ги прочете на Сингх:

— „Учителят ми нареди да подготвя урока. Сега търсим подходящото място за проповед. Изпращаме поздрави на нашите братя и молим господ да ни помогне“.

— Хубаво — отвърна Сингх. — Учителят. Урокът. Ще свърши работа.

— Ще ни трябват още няколко, за да не получат всички едно и също. Трябват ни и няколко отговора, които да пуснеш на хората, които ти пишат. Дай ми малко време да помисля. — Сингх си сложи слушалките и слуша музика, докато Ферис дращеше на арабски.

— Чуй това — рече Ферис след няколко минути, като дръпна слушалките на Сингх, за да го извади от рокендроловия му транс. — „В името на господ благодарим на братята, които подготвиха пътя за нас. Празникът настъпва скоро. Господ е велик“.

— Това ще свърши супер работа — отвърна Сингх.

Ферис се бъхти още един час да съчинява съобщения и отговори. Сингх ги взе и започна да ги разпраща като имейли от Садики до петнайсетината души, които бяха подбрали от виртуалната група на своя виртуален агент. Към всяко прикачваше съобщение на арабски, което гласеше: „Скъпи братко, ако се срещнем, ще ми простиш мълчанието“. По този начин, ако някой наистина тръгнеше да разпитва Садики директно — и чуеше как той отрича да е изпращал съобщения, — щеше да предположи, че просто прикрива следите си.

Сингх зачака електронната реколта. Няколко души изобщо не отговориха. Други отговориха на адреса, който си мислеха, че е на Садики — като съобщенията им вместо това отиваха при Сингх. Той отговори с кратките мамещи изречения, които му беше написал Ферис и които намекваха за допълнителни подробности от коледния заговор. Трима от получателите препратиха оригиналното съобщение на Садики на други имейл адреси с любопитни коментари, които в общи линии гласяха: Наш ли е? Истински ли е? Това даде на екипа на Азхар още имейл адреси и още сървъри за следене и електронен път, който ги приближаваше по-близо, байт по байт, до Сюлейман.