Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Садики кимна и Ферис реши, че е постъпил правилно. Много ясно, че първоначалните оценки бяха надути. Животът е пазар. Ако американците бяха достатъчно глупави, за да платят толкова много, защо да ги спираш?

— Промени са възможни с всеки проект, господине. Можем да накараме някои от подизпълнителите в Абу Даби да преразгледат разходите си. Дадохте ни много кратко време, така че цифрите са малко груби. Каква сума сте имали предвид, когато сте решавали колко да похарчите за този проект?

Ферис погледна белия си тефтер, натисна още няколко цифри на калкулатора си. Импровизираше, като се надяваше Садики да не заподозре нищо.

— Според мен сумата, която биха ми одобрили, е с около двайсет и пет процента по-малка.

— Според мен не разбирате много от строителство, господин Сканлън. — Ферис се размърда неловко на стола си: нещо в тона му го накара да се разтревожи, че Садики е наясно с играта му.

— Какво искаш да кажеш? — остро отвърна Ферис.

Йорданецът веднага даде на заден:

— Двайсет и пет процента е голямо съкращение, господин Сканлън. Ще трябва да жертвате качество. Не мисля, че ще останете доволен от тази цена.

— Добре, виж какво ще ти кажа. Ще ми дадеш най-добрата ви цена. Сведи я колкото се може по-близо до моите двайсет и пет процента. Няма да се разправяме за всяко пени, но се опитай да направиш колкото се може повече икономии. Ако успееш и ми дадеш по-добра цифра, сигурен съм, че накрая и двамата ще сме доволни.

Садики каза, че трябвало да се обади в Аман и да поговори с генералния директор. Пазари се с него на арабски известно време, отбеляза си разни неща по листовете с предложението, после се обади на един номер в Абу Даби. По средата на второто обаждане от близката джамия се чу призивът на мюезина за молитва, след което проехтя от още няколко джамии в Източен Бейрут. Садики се извини и отиде да се моли.

Когато се върна, изглеждаше освежен. Беше вярващ, нямаше съмнение в това. Извини се за забавянето и продължи с телефонните обаждания. След като извади душата на двама подизпълнители от Емирствата, се зае отново със сметките и след няколко минути предложи намаление в цената наполовина от това, което беше поискал Ферис. Точно там подозираше и Ферис, че ще свършат, когато бяха започнали пазаренето, така че се съгласи и предложи допълнителна среща след две седмици в Аман, за да обсъдят окончателните изчисления и строителните планове. Срещата в Йордания в нарушение на оперативните планове, които бяха съгласували с Хофман, но щеше да е само една, а и той не желаеше повече да оставя Алис, освен ако не се налагаше.

— Има още нещо — рече Ферис, преди да си стиснат ръцете за сделката. — Докато си в Бейрут, искам да се срещнеш с консултанта ни по сигурността Хюсеин Ханафи. Той е необикновен човек. Мисля, че преди е бил свързан с… е, сещаш се, екстремистите. — Сега Ханафи консултирал международни компании, обясни Ферис. Знаел всичко за защитни стени, електронен трансфер на пари, интернет сигурност и така нататък. Понеже той трябвало да се подпише на окончателните планове, било полезно да се вземат предвид препоръките му сега. Садики кимна и се усмихна. Явно нищо не го притесняваше.

Консултантът работеше в квартал Факхани в Източен Бейрут, някога щаб на милициите на Ясер Арафат, а в последните години неформално сборище на малък кръг бейрутски фундаменталисти сунити. Садики се притесни малко, когато шофьорът се заби навътре в лабиринта от улички — не се тревожеше за себе си, а за домакина си. Това беше бандитска страна, а не място за американец като господин Брад Сканлън.

Когато стигнаха до адреса на Ханафи, видяха на прозореца на втория етаж рекламна табела: „Ейч Ейч Глобал Сълюшънс“. Садики покровителствено хвана Ферис за ръка и го поведе към малката офис сграда и после нагоре по стълбите. Кой командваше тук, зачуди се Ферис, но остави Садики да води. Офисът беше ярко осветен и наскоро боядисан; мебелите бяха нови и чисти. На едно бюро седеше жена със забрадка. Тя натисна интеркома веднага щом влязоха и един арабин с очи като мъниста и дебели стъкла на очилата изникна да ги посрещне. Представи се като Хюсеин Ханафи и ги поведе към вътрешния офис, в който имаше няколко компютъра и полица, пълна с технически ръководства от „Майкрософт“, „Оракъл“ и „Симантек“.

Ханафи беше компютърен гений — това поне не беше измислица. Ливанското Второ бюро 52 52 Ливанската служба за вътрешна сигурност. — Б.пр. го следеше, откакто се беше върнал от Афганистан през 1998 година. Въртеше малкия си бизнес и консултираше разни джихадски уебсайтове — тъкмо оттам Сами Азхар беше научил за него. И да имаше някакви подозрения за кого всъщност щеше да работи, когато Азхар го вербува за веригата си от тайни доставчици на услуги, не ги изразяваше на глас. Беше ценен улов — истинско лице и име, което хората от движението познаваха. Хората на Хофман тайно бяха опънали жици в офиса и бяха вкарали вътре две малки камери и микрофон.