Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Докато чакаше да сервират храната, Ферис си мислеше за Алис. Самотата отново се прокрадна у него — желание и Алис да е тук, копнеж да чуе смеха й, да докосне ръката й. Чудеше се какво ли щеше да си помисли, ако можеше да го види дегизиран така — освен че изглежда дебел. Щеше да е чудесно, ако можеше да се изсмее на висок глас — колко абсурдно е всичко това; но знаеше, че тя щеше да си помисли нещо съвсем друго: че той живее в лъжа, обвит в лъжа; че целият му свят е от лъжи. Как можеше изобщо един лъжец да я направи щастлива?

Сервитьорът донесе традиционно арабско ястие от нахут и патладжан, киба 46 46 Агнешка кайма с булгур. — Б.пр. , табули 47 47 Салата от домати, булгур, лук, магданоз, лимон и зехтин. — Б.пр. и сирене халуми 48 48 Сирене, което се приготвя от овче и козе мляко. — Б.пр. . Последвано от печен костур от Залива и печени скариди. Ферис се опита да завърже разговор, без да прекалява. Остави Садики да запълни тишината с любезни въпроси за семейството на Ферис. Йорданецът го окуражи, когато Ферис му каза, че има жена, но няма деца. Накрая Садики стигна до това, което явно го притесняваше.

— Защо искате да наемете „Ал Фаджр“ за тази работа? Ние сме добри за джамии, не за офис сгради.

Ферис беше очаквал този въпрос още докато двамата с Азхар пишеха сценария си. Обясни, че теренът е в много ислямски квартал, с много малко преселници от Запада. Сега това щяло да се промени с довършването на лъскавия хотел „Емират Палас“ на километър и половина оттам. „Юнибанк“ искала да изгради новия си клон в станалия отскоро модерен квартал Ал Батийн, като същевременно обаче държала да запази ислямската атмосфера на мястото. А и „Ал Фаджр“ им била препоръчана горещо. Така че изборът бил лесен.

Садики благодари на господ и промърмори нещо подходящо скромно на арабски. Явно остана доволен от отговора на Ферис, облегна се назад и почисти зъбите си с клечка. Стана по-лесно, отколкото Ферис беше очаквал.

Фалшивите мустаци го боцкаха и той беше готов да си върви в хотела, но имаше още няколко точки в програмата. Покани йорданеца да огледат терена и Садики с готовност се съгласи. Носеше цифрова камера и скицник. Поеха по улица „Байнуна“ във взетия под наем линкълн, завиха наляво по „Шейх Заид Първи“ и паркираха пред ограденото място с табела, на която с дебели букви пишеше „Юнибанк“. Службата в Абу Даби се беше погрижила чудесно за декора.

Следобедното небе беше леко замъглено — розово-бяло на хоризонта, стигащо до светлосиньо нагоре. Асфалтът под краката на Ферис беше омекнал и главата му се потеше под перуката. Няколко мерцедеса и беемвета минаха по улиците, прозорците им бяха плътно затворени, но повечето хора се бяха прибрали у дома за следобедната си дрямка.

Садики обиколи терена, взе проба от почвата, снима го от различни ъгли и направи някои измервания. Оглежда близо час и после зададе няколко технически въпроса. Йорданецът сякаш поставяше собствено представление. Седяха във взетата под наем кола на Ферис, с надут климатик, докато Садики не свърши с въпросите си: Колко служители ще използват офиса? Колко клиенти ще обслужва? Каква да бъде квадратурата? Колко етажа? „Юнибанк“ свързала ли се е вече с някой местен предприемач? Има ли разрешително за строеж? Ферис имаше отговори за повечето от въпросите му, всичките взети от указанията, които му беше приготвил екипът на Азхар.

Йорданецът се замисли, но не много дълго. Когато Ферис обясни, че „Юнибанк“ има възможност да купи терена, като срокът изтича до края на другата седмица, се съгласи да предложи цена и някои много предварителни скици до другия вторник на обяд, преди ислямските празници. Ферис попита дали Садики може да се срещне с него в Бейрут, където имал друга работа следващата седмица, и йорданецът се съгласи.

Ферис имаше само още една молба. Питал се дали господин Садики би дошъл до кантората на местния юрист на „Юнибанк“ Аднан Масри да подпише предварителен договор. Било чиста формалност, но било задължително за всеки нов изпълнител. Садики първо взе да се дърпа, но след като се обади на някой в Аман по мобилния, каза, да, „Ал Фаджр“ щяла да подпише. Ферис се извини, че кантората била в квартал Ал Марказия, близо до стария пазар, а не в някоя по-модерна част на града. Садики повдигна рамене — за него нямаше значение.

Адвокатът Масри беше възрастен, с брада, облечен в традиционната бяла роба и с черна мюсюлманска наметка с втъкана златна нишка. Говори със Садики на арабски, предложи му чай и му обясни какви са документите. Скоро всичко беше подписано. Дори да изпитваше подозрение, Садики не го показа. А и какво да подозира? Не можеше да си представи измамата, която Азхар и Хофман бяха организирали зад тази фасада: нямаше как да знае, че Аднан Масри е част от мрежата сарафи на Азхар, които прехвърляха пари за подземния свят; нито че докато Масри говори със Садики, камера, инсталирана скришно в кабинета му, снима срещата; нито че една от тези снимки скоро ще си проправи път до разузнаването на Обединените арабски емирства като част от постоянното наблюдение на Масри; нито че копие на снимката ще се озове на бюрото на симпатизант на Ал Кайда вътре в тайните служби на ОАЕ, човек, който винаги търсеше начини да защити съратниците си от организацията; нито че този местен симпатизант на Ал Кайда ще предаде копие на свръзката си в организацията, за да го предупреди, че техен брат е засечен от наблюдателните камери на местния мухабарат.