Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Месец. Не сме направили кой знае какво, освен прикритие и комуникация, и май ги прецакахме и двете. Полковникът каза, че ти ще ни кажеш каква е истинската задача. Каза, че това, което ще правим, е суперчерно, че генералът в „Макдил“ го е одобрил и че трябва да изпълняваме каквото ни се каже. Не съм сигурен, че полковникът знае. Беше малко ядосан. Така, както говореше, излиза, че някой ви е поръсил с вълшебен прашец. Сър.

— Да се поразходим — отвърна Ферис. Опита се да не обръща внимание на „сър“. Що се отнася до малкия отряд на Джим, Ферис беше богът на дъжда. Вървяха, докато не стигнаха до една пейка, от която ясно се виждаше оттатък водата и подстъпите към езерото откъм зоологическата градина. Ферис махна на Джим да седне.

— Става дума за следното. Провеждаме много деликатна операция срещу хората, които гърмят колите бомби. Операцията не е точно на ЦРУ. Има си собствен отдел. Шефът ми се е разбрал с твоя шеф и това е всичко, което трябва да знаем. Ясно?

— Тъй вярно. Но какво става?

— Не мога да ти кажа. Но искам да сте готови да направите две неща. Първото е да сте готови за атака, ако някоя от нашите много ценни мишени се появи. Колко човека имаш в отряда си?

— Четирима, сър, плюс мен.

— Добре. Трябва да сме готови да действаме веднага щом засечем някои от нашите лоши момчета. Снаряженията, оръжията, всичко трябва да ви е в готовност по всяко време. Извършвали ли сте подобни операции и преди?

Офицерът от спецслужбите кимна, мускулите на врата му се издуха, когато наведе глава напред.

— Ирак. Индонезия.

— Добре — рече Ферис. — Значи знаете как става. Безшумно. Никой не ви вижда как идвате. Никой не ви вижда как си тръгвате. Трябва да остане невидимо за четирийсет и осем часа, за да можем да качим човека на самолета и да се оправим с мрежата. Който и да е мишената, трябва ни жив. Знам, че е трудно, но конкретно в този случай е много важно. Не можем да разбием мрежата, ако не извлечем информация от хората, които заловим. Мъжете ти достатъчно добри ли са за тази работа? Искам да кажа, правили ли са го и друг път?

— Да, сър. Всички без един, но и той ще се справи. Той е от Билокси, също като мен.

— Добре, погрижи се да му напомниш за боклуците по джобовете. Дреболиите, които събират по джобовете си, защото ги гони параноята и не смеят да ги изхвърлят. Сметки, телефонни номера, симкарти, ордери, флашки. Погрижете се да не ги унищожат, когато нахълтате. Когато съставяте плана на действие, помислете за множество входни точки, за да не могат да унищожат нищо.

— Разбрано, сър. — Военният оглеждаше хоризонта, докато слушаше, търсеше дали някой не ги следи.

— И трябва наистина здравата да ги претърсите, кога то ги хванете, нищо, че ще бързате да се измъкнете. Тези хора си носят всичко с тях — всички средства за връзка, всички файлове. Страдат от параноя, защото знаят, че сме по петите им. Затова си държат при тях лаптопите, мобилните телефони, по няколко различни сим карти и тефтерчетата с телефоните. Всичко си носят двайсет и четири часа на ден, седем дни в седмицата. Което означава, че ако можем да ги сгащим и да им изпразним всички боклуци и джунджурии от джобовете, можем да го ударим на живот.

— Чуто, разбрано, прието, сър. Казахте, че има и второ. Какво е то?

Преди да отговори, Ферис се огледа. Забеляза един мъж, който се запъти към тях от улицата, която минаваше покрай северната страна на езерото. Водеше куче на каишка.

— Кой, по дяволите, е този? — рече Ферис и стана.

Вървяха още пет минути до друга пейка, от която се виждаха добре поддържаните тераси на помпозна градина, преди Ферис да продължи с инструктажа.

— Втората част е малко странна — каза той.

— Бива ни по странните работи.

— Ще ни трябват малко експлозиви. Трябва да са същите като използваните във Франкфурт и Милано. Направени по същия начин. Моите хора ще ви помогнат. Ще ни трябват и съответните детонатори. Ще ви дадем и всички спецификации.

— Разбрано, сър. И какво ще правим с всичките тези неща?

— Ще направите коли бомби.

Джим го изгледа. За пръв път не каза: „Разбрано, сър“, само кимна. Но попита:

— И какво ще правим с колите бомби, сър?

— В основни линии ще ги взривяваме.

— Мамка му! Предполагам, че всичко това е одобрено. Нали?

— Да — отвърна Ферис. — Повече или по-малко.

— Искате ли да ми кажете още нещо, сър?

— Не. Казах ти всичко, което имам право да ти кажа. Единственото, което трябва да добавя, е, че ако знаеше всичко, което знам аз, щеше да кажеш: „Това е една суперготина шибана операция“.