Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Семейството на Баба са били католици, нали?

— Така мисля. Винаги ходеше на литургия със Стара майка. Той нямаше нищо против, че съм протестантка, за разлика от Стара майка. Когато й казах, че съм конгрегационалистка, тя ме попита: „Не си еврейка?“, за да се увери. Били са доста голямо изключение в Питсбърг, доколкото разбирам.

Ферис отново се вгледа в снимката на дядо си.

— Прилича на мен, нали?

— Малко. Макар че ти си по-красив от него, скъпи.

Ферис остави албума. Беше протакал, та дано да смекчи нещата, но ставаше късно, а утре рано сутринта щеше да пътува обратно към Вашингтон.

— Казах на Гретхен, че искам развод — заяви той. — Вече не живеем заедно. И не бяхме много щастливи преди, докато живеехме. Затова мисля, че е време да сме честни и да сложим край, преди да имаме деца и това допълнително да усложни нещата.

— Разбирам. И какво казва Гретхен?

Ферис си спомни всичките различни варианти на „не“, които бе използвал онази вечер с Гретхен. Все още го беше срам, че се беше оставил да го съблазни толкова лесно и да заличи, най-малкото в своето съзнание, решителността, която той бе опитал да прояви.

— Не се зарадва. Твърди, че си пасваме идеално. Сигурен съм, че не й се занимава да си търси друг съпруг. Много е заета.

— О, да. Винаги съм знаела това за Гретхен. Изглеждаше заета още първия ден, когато я срещнах, на дипломирането ти.

— Какво мислиш, мамо?

— Гретхен е много преуспяла жена. Иска ми се да имах нейния хъс. Но никога не съм била сигурна, че това ще те направи щастлив. Така че, щом си решил да направиш промяна и си готов да понесеш болката, трябва да постъпиш така, както смяташ за редно. Следвай сърцето си. И тъй като съм ти майка, ще попитам направо очевидното: има ли друга жена?

— Не знам още. Може би. Бих поискал развод във всички случаи. Но в Аман срещнах една жена, която много ми харесва. Надявам се нещата с нея да потръгнат. Ще видим.

Ферис целуна майка си и й каза, че отива да си легне. Майка му отвърна, че ще се забави още малко, за да оправи кухнята, но остана да седи неподвижно на масата. На лицето й беше изписана тревога и безпомощност: Ферис ги виждаше всеки път, когато й казваше довиждане.

Гретхен се беше скъсала да звъни на мобилния му. Не беше вдигнал на обажданията от дома й, от службата и от мобилните номера и не беше отговорил на нито едно от всевъзможните съобщения, които му беше оставила. Но телефонът иззвъня отново, докато караше към Вашингтон, и тъй като не видя някой от телефоните й на дисплея, той вдигна. Позна гласа й веднага. Използваше чужд телефон и почти крещеше:

— Къде си, Роджър? Мамка му! Защо не отговаряш на обажданията ми? Не можеш да ми причиняваш това! Не можеш! Аз съм твоя съпруга! Всички знаят!

— Връщам се от майка ми. Казах й, че се развеждаме.

— Не се развеждаме. Ти ме обичаш. Знаеш, че ме обичаш.

— Дай да не разиграваме цялото шоу, Гретхен. Не те обичам. Искам развод.

— Лъжец! Ти си толкова слаб и жалък. Как можа да ме чукаш така онази нощ, щом не ме обичаш? Никой не те е карал насила да го правиш. Никой не те е карал да ме чукаш. Какво мислиш, че ще каже съдията затова?

— Какво общо има съдията с това? Не можеш да накараш някого да остане женен. Законът не действа по този начин. Дори и аз го знам. Разводът не е съвместно решение. Той е краят на съвместните решения.

— Свърши в мен. Три пъти.

— Виж, Гретхен, съжалявам, че се поддадох онази нощ. Ти си много секси. Винаги си била. Ако добрият секс беше достатъчен за добър брак, всичко щеше да е наред. Но не е.

— Отнесе се с мен като с курва. Мислиш, че можеш да ме изчукаш и после да си тръгнеш, но грешиш. Ако продължиш да настояваш, ще съжаляваш. Предупреждавам те. Ще направя така, че да ти се стъжни.

— Не ме заплашвай, Гретхен. Всеки ден се оправям с хора, които са много по-страшни от теб. Повярвай ми.

— Не бъди толкова сигурен, Роджър. Никога досега не си ме вбесявал. Когато се боря за принцип, съм безкомпромисна. Правя каквото се налага. Ще съжаляваш затова, обещавам ти.

Ферис искаше да се опита да я успокои, да предложи да говорят с терапевт, преди да тръгне. Но тя прекъсна връзката.

Рим/Женева

В Рим Ферис отседна в малък хотел близо до Пиаца Кавур, в сивия квартал, ограден от Ватикана и Тибър. Самият хотел беше овехтял и анонимен, не достатъчно шик за американци, нито достатъчно очарователен за европейци. Резервацията беше направена от хлапетата на Азхар, които явно бяха преценили, че е добро място за криене. Ферис трябваше да се свърже с нинджите, като се обади на един мобилен телефон при пристигането си и изчака обратно обаждане от „Тони“, шефа на малката клетка на специалните сили. Обади се следобеда, когато се настани в хотела, но отговор не последва нито този ден, нито следващия.