Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— И кои са те?

— Нашите нинджи в тази операция. Те са от „Макдил“. Намират се в Рим и се опитват да не изгърмят прикритията си, докато чакат някой да им каже какво да правят. Този някой ще си ти, с помощта на Сами. Ще те изкефят максимално. Пълни откачалки. Прекалено необуздани, за да работят с управлението отгоре, именно затова ги харесвам толкова много. — Хофман рязко се изправи. — Трябва да ида да видя директора. Не мога да ви кажа колко много ми се иска да остана тук с вас, за да измислим как да размътим главата на Сюлейман, но дългът ме зове. И, Ферис, помни какво казваше Сам Снийд 41 41 Американски голф играч. — Б.пр. : „Ако не мислиш за путки, не можеш да се съсредоточиш“.

Ферис прекара остатъка от деня и по-голяма част от следващия със Сами Азхар, подготвяше се за пътуването си. С Азхар измислиха сценарии за първоначалните контакти с Омар Садики. Проучиха местата в Абу Даби, където щяха да се проведат срещите. Накараха от поддръжката да приготвят дегизировка, която Ферис да носи по време на срещите си със Садики. Започнаха да изтъкават плаща от фалшива информация, който щеше да обгърне Садики — и да го накара да изглежда като част от мрежа, с която всъщност нямаше никаква връзка. Азхар се оказа незаменим в намирането на адвокати, компютърни консултанти и финансови посредници, които можеха, по различни начини, да подкрепят легендата му.

— Опасявам се, че ще имаме нужда от експлозиви, за да ги накараме наистина да повярват, че е атентатор.

— Няма проблем — отвърна Ферис. — Ще говоря с нинджите в Рим за това. — Дори Хофман не би могъл да го каже с по-голяма увереност. Всичко е възможно, когато човек реши да измисли нова игра.

Когато Ферис се накани да си тръгва, Азхар изглеждаше малко особен. Отначало Ферис си помисли, че сигурно му завижда, че отива някъде, където той, бившият консултант от Уол стрийт, не би могъл никога да го последва. Но се оказа, че не е това. Азхар подаде на Ферис малка пластмасова кутия с формата на полусфера, от сорта на онези, в които децата си държат шините или гумите за уста. Вътре беше мостът с капчици смъртоносна отрова.

— Това е, в случай че… — каза Азхар. — Дано никога не ти потрябва.

— Нищо лошо няма да се случи — отвърна Ферис. — Не се тревожи, Сами. — Но видя, че ръката на колегата му леко трепери, и знаеше, че с право се тревожи. Ферис отиваше в пространство, в което нямаше нито граници, нито правила, където можеше да се случи буквално всичко. Изведнъж осъзна, че трябва да свърши още нещо, преди да напусне Вашингтон, а именно, да види майка си.

Шарлотсвил, Вирджиния

Джоун Ферис живееше в западния край на Шарлотсвил в безразборно строено ранчо с изглед към Блу Ридж. Бяха го купили със съпруга си няколко години преди той да умре. Беше майсторил и оправял, така че имаше електрически контакти на всеки сто метра, телефонен апарат във всяка стая и още стотина подобрения, на които не бе имал късмет да се порадва. Том Ферис все не беше улучвал момента. На погребението му Роджър беше прочел „Отплаване към Византион“ 42 42 Стихотворение на Уилям Бътлър Йейтс. — Б.пр. , което обобщаваше усещането му, че баща му някак си се е родил в погрешната страна и в погрешния век и се е опитвал да угоди на хора, които не си заслужаваха усилията. Гостите на погребението поздравиха Роджър, че е изчел поемата, без да пролее нито една сълза, което само го накара да се почувства още по-зле.

Роджър беше израснал във Феърфакс Каунти, точно до Първокласен път 50, който свързваше предградията на Вирджиния с Вашингтон. Повечето от семействата в техния квартал бяха свързани по някакъв начин с Пентагона или ЦРУ. Баща му вдигаше националния флаг всяка сутрин, докато той беше малък, и после спря, сякаш беше загубил вяра в това мероприятие. Ферис го попита защо и той посочи към съседските къщи надолу по улицата.

— Имаме прекалено много флагове тук — отвърна горчиво. — И недостатъчно патриоти.

Майката на Ферис започна да преподава английски в гимназията „Джордж Маршал“, същата, в която учеше Ферис. Той израсна с усещането, че нещо не е наред и че неговият чисто американски живот има някакъв скрит дефект. Баща му щеше да загуби работата, за която никога не можеше да говори; на майка му щеше да й писне от мрачното отчаяние на съпруга й и някой следобед просто нямаше да се прибере.

Ферис искаше да направи родителите си щастливи, отчасти за да се предпази от риска от семейна катастрофа. Завърши сред първенците на випуска си, освен това спечели грамоти от футболния отбор и отбора по борба. И в двата спорта беше известен с това, че е „куражлия“. Започна в задната линия на защитата, но игра и в нападение през втората половина на последната година, след като титулярят се контузи. В борбата стигна до щатския шампионат, издържаше повече от по-силните си съперници, които се сриваха, докато той винаги сякаш успяваше да събере и последните си сили. „Любимият цитат“ до снимката му в годишника на гимназията беше мотото на Винс Ломбарди 43 43 Американски футболен треньор. — Б.пр. : „Победата не е всичко. Тя е единственото“. Проблемът в училище, доколкото изобщо го имаше, бе, че е прекалено умен за спортист и прекалено атлетичен за зубър. Това го поставяше по средата на различни клики и той се научи да потиска чувствата си, така че хората никога да не разбират какво всъщност си мисли. Основната му тайна в гимназията беше колко много иска да изгуби девствеността си, но след като отметна и това в последната година, откри други неща за криене — най-вече амбицията си. Нямаше тайни от майка си, най-малкото пък че иска да избяга от дома й в предградията и усещането за провал, което се беше спотаило в стените на къщата.