Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Добре. Но откъде го намерихте?

— Ами, ще кажем само, че Сами познава семейството му.

— Което значи?

— Значи, че плащам на брат му — намеси се Азхар. — Работи в Дахран в Ю Би Ес и върши по нещичко и настрани. Не знае, че е за нас. Мисля, че на това му викате под „фалшив флаг“ 40 40 От името на друго разузнаване. — Б.пр. . Саудитски инвеститори от стария ми хедж фонд започнаха да ходят при него и да водят приятелите си. Сега много хора го използват за пране на пари. Така изградих малката контрамрежа, която ти показах току-що — чрез приятели на приятели и братовчеди на братовчеди. Джентълменът в Саудитска Арабия ни каза за своя религиозен брат в Йордания, и готово.

Ферис огледа внимателно снимката на екрана, после се усмихна и поклати глава. Просветна му за секунда, също като на Хофман.

— Разбрах — отвърна Ферис. — Той е част от моята такия . Ще се преструваме, че е наш човек, макар че не е. На една и съща страница ли сме?

— Да, абсолютно. — Хофман се пресегна и потупа Фепо бузата. — Честно казано, тази щуротия ми харесва. Толкова е нестандартна, че може и да се получи.

— Ще се получи, ако я направим както трябва — отвърна Ферис, умът му се въртеше на бързи обороти. — Ще направим така, че да изглежда, сякаш Омар Садики е част от вражеската мрежа. Ще го разкарваме насам-натам, ще го пращаме по задачи, ще лъснем легендата му отвсякъде. Ще накараме останалите да се разтревожат от него. Може би ще го изиграем така, сякаш Садики се намесва в територията на Сюлейман. Може да го направим и него атентатор с коли — самец, съревноваващ се с господаря си. Ще накараме Сюлейман да завижда. Ще го изнервим.

— Ще го побъркаме ! — рече Хофман. — Ще изкараме Садики такъв играч, че големият шеф ще трябва задължително да разбере какво се кани да прави. Това ще го побърка. Ще се чуди дали не са го отрязали от екшъна, или пък дали не сме разкрили мрежата му, какво става, мамка му? Как може да не знае за този Омар Садики? И тогава Сюлейман се появява. Свързва се с хора. Няма начин. Смята, че в мрежата му има къртица. Не знае какво става. Държи се, странно, така де. Хората му започват да се чудят за него. Може би той е къртицата? И тогава, туп ! Пускаме нашия измислен герой. Доказателството, че Сюлейман е изменник.

— Хари Мийкър?

— Точно така. И го спипваме. Сами, дай следващия слайд.

На екрана се появи фасада на сграда в центъра на Аман. Беше от бял камък, като всичко останало в този град. Отпред имаше изчистена табела, на която беше изписано, и на арабски, и на английски, „Ал Фаджр Архитекте“ над логото на компанията под формата на изгряващо слънце.

— Тук работи Омар — рече Хофман. — Компанията му върши доста работа в Залива. Взели сме ти адреса и телефоните. — Появи се нов слайд. — А това е снимка на брата на Омар, приятеля на Сами, който работи в Ю Би Ес в Дахран. Не мисля, че някога ще се наложи да се срещате, но ето го как изглежда, в случай че загазиш и трябва да му смелиш топките.

— Да го направим — каза Ферис.

— Работи със Сами. Той ти е скалъпил нещо за начало. Работиш за банка, която иска да наеме Садики да проектира новия клон в Обединените арабски емирства. Когато се върнеш в Йордания, ще трябва да сглобиш останалите части от операцията, но Сами може да ти помогне с началния пакет.

— Непрекъснато повтаряш „когато се върнеш в Йордания“. Откъде знаеш, че Хани ще ми позволи да се върна? Беше бесен, когато си тръгнах. Каза, че никога повече не желае да разговаря с мен.

— Вече се е успокоил. Информирал е посолството вчера, че все още си добре дошъл като свръзка със СОР. Всъщност каза, че единствено ти си добре дошъл — ако сме опитали да пратим някой друг, нямало шанс. Твърди, че е прекалено голяма разправия да вкарва тепърва някой новобранец. Освен това те харесва. Тоест в основни линии дори настоява да се върнеш. От гледна точка на Минсмийт Парк би било по-лесно да те пуснем като самостоятелна единица, без да те обявяваме пред никого. Но не можем да си позволим повече да се ебаваме с Хани. Така че, когато не пътуваш, ще си в Аман. Не се тревожи за това.

— Кога тръгвам? — Ферис си мислеше за Алис и колко много нови тайни ще крие от нея.

— Не знам, по дяволите. Когато си готов.

— Готов съм вече. Искам да се върна в Йордания колкото се може по-скоро.

— Не искаш ли да видиш жена си?

— Не особено. Казах ти в Аман, че в общи линии сме разделени. Преди два дни й казах, че искам развод.

— Добре. Както искаш. Не ми е работа. Всички останали тук си съсипват браковете, защо ти да стоиш по-назад? Можеш да тръгнеш, когато пожелаеш. Но искам да спреш по пътя и да се срещнеш с едни хора в Европа.