Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Белият дом знае ли всичко това?

— Разбира се, че не. Забрави ли, че ние не съществуваме. Дори и да знаеха, само щяха да оплескат нещата още повече. Не, знаят само лайната, които им сервират анализаторите от разузнаването.

Ферис огледа картината. Знаеха толкова много и толкова малко.

— Нека да задам тъпия въпрос — рече той. — Защо не сме успели да го хванем на мушка — ти, аз, Хани? Защо е толкова трудна мишена?

Настъпи неловко мълчание. Ферис усети, че премълчават нещо. Погледна Хофман и махна с ръка, сякаш искаше да каже: „Хайде, изплюйте камъчето“.

— Явно точно за това беше операцията Амари — отвърна Хофман. — За да изкара Сюлейман на място, където можем да ги чуем. Ако човекът на Хани в Берлин беше подкрепил легендата на Амари, щяхме да го накараме да изпраща съобщения, които да можем да проследим по пътя им до Сюлейман. Белязани карти. Или ако не се получеше, щяхме да раздрънкаме веригата им и да се опитаме да го накараме да повярва, че знаем къде се намира. За да може евентуално да се паникьоса и да се раздвижи или да се свърже с някого. Това е една от специалностите на доктор Азхар. Разкажи му, професоре.

Египтянинът кимна и обясни:

— На Уол стрийт работех в света на наблюдаемите величини. Ако можех да следя нещо, можех да наблюдавам движението му и после да го съпоставя с движението на други наблюдаеми величини — да съпоставям метеорологичните прогнози с бъдещите цени на зърното, това е грубо казано, или разликата между костуемата и пазарната цена на облигациите и цената на петрола. Докато правех анализи, се опитвах да избутвам информация, която до момента не е била измервана или следена, в пространства, където би могла да бъде наблюдавана — така че дори и най-малките разлики да могат да бъдат арбитри рани 37 37 Похват при хедж инвестираното, при който се хващат и най-малките разлики в цените на пазара. Когато има разлика в цената на нещо на два различни пазара, арбитражорът едновременно купува на по-ниската цена и продава на по-високата. — Б.пр. . Така направих пари. Това, което правя за Еди, е да прилагам същата методология към целите му.

— Нали е готин? — попита Хофман с тон на искрено удивление. — Кажи му останалото, Сами.

— Добре. При Ал Кайда предизвикателството е да ги избутаме на места, където можем да наблюдаваме. Ако не говорят по мобилни телефони, които можем да подслушваме, задачата ни е да ги изплашим, за да променят начина си на действие. Защото всеки път, щом се раздвижат, пращат нови сигнали. Купуват нови мобилни телефони — без да знаят, че човек не може да си купи в Пакистан нов телефон или карта, които вече да не сме маркирали. Или пък се притесняват за компютрите си и си купуват нови, без да осъзнават, че ние напълно владеем това пространство. Благодарение на усърдието ни няма имейл сървър в света, до който да нямаме достъп. Що се отнася до компютрите — ами, няма как да не се засмея. Можем да влезем във всеки харддиск навсякъде. И флашка. Куриерите им обичат да ги разнасят със себе си. Но те имат електронни сигнатури. Всичко има сигнатура. Това му е хубавото на цифровия свят. Толкова е точен.

— Вкарваме ги в капана ни — рече Хофман. — Притежаваме комуникационното пространство. Когато ги стреснем, отчасти е да ги изнервим и да ги принудим да се включат във вериги, които можем да проследим. Да кажем, че арестуваме няколко души в Лондон или в Узбекистан, или в Бъмфък, Индиана. Какво мислиш, че целим?

— Да ги разпитаме — отвърна Ферис. — Да ги пратим в Гуантанамо. Да ги пратим на Хани.

— Да, така е, разпит — отвърна Хофман. — Това помага. Но не това е истинската цел. Дори и човекът, когото сме хванали, да не обели дума, лошите трябва да останат с впечатлението, че се е раздрънкал. Така се налага да сменят номерата на мобилните си телефони и интернет адресите си, дори и хардуера си, и да си купят нови. И рано или късно ще се обадят на някого от нашия списък за наблюдение — дори и да е кебапчийница в Карачи. И тогава, бам, разбираме какво ново комуникационно средство използват. Трябва да пипнат само една гореща жичка и цялата верига светва. Или ги принуждаваме да сменят местоположението си. И знаеш ли какво? Преместването е опасно . Може да сме глупави, но не и чак толкова глупави, че да не можем да следим всеки самолет, автобус или влак, който прекосява държавна граница.

— Но не сте хванали Сюлейман — прекъсна го Ферис. — Значи Сюлейман явно е различен. Техниките, които описвате двамата със Сами и които работят толкова добре върху други хора, на него не му действат. Той продължава да пази тишина в ефира. Затова имаме нужда от нещо ново.