Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Ферис огледа редичките кабинки. Поне в половината имаше жени. Изглеждаха напрегнати, личеше си; дъвчеха дъвките си, потропваха с пръсти; много от тях биха си запалили цигара, ако още беше разрешено. Някои имаха вид на корави и опитни жени, бяха попрекалили с грима — човек можеше да си ги представи как раздават карти за блекджек във Вегас. Други изглеждаха измамно сладки, но в очите им светеше студеният твърд поглед на пепелянка.

— Хей, Гуен. — Хофман се обърна към една брюнетка около трийсетте, която седеше на най-близкото бюро. — Кажи му върху какво работиш.

Тя го изгледа изпитателно. Хофман кимна.

— Следя една клетка в Сирия. Снощи са били в Дамаск. Днес са в Дайр ал Зор, на път към иракската граница. Но нещо ми подсказва, че няма да успеят да пресекат границата при Хусбая. Имаме нинджи наблизо. Нещо ми подсказва, че щом успея да ги засека, са мъртви.

И се усмихна със студената тънка усмивка на професионален убиец. Ферис се извърна към Хофман и попита:

— За кого работят нинджите?

— За никого. Там е работата. Това е единственият начин, по който можем да се измъкнем от тази бъркотия. С хора като Гуен тук.

Хофман хвана Ферис за ръка и го поведе към отворената врата на кабинета.

— Ела, искам да те запозная с един човек.

В кабинета слаб тъмен мъж с очила с метални рамки яростно пишеше на компютър. Беше облечен с черен кашмирен пуловер и на вид гонеше четирийсетте, вероятно беше няколко години по-възрастен от Ферис. Когато се приближи, Ферис видя, че е арабин — от Северна Африка, ако се съдеше по медно кафявия оттенък на кожата му. Мъжът ги погледна над очилата си и отново се обърна към екрана. Пръстите му продължиха да танцуват по клавиатурата още петнайсетина секунди и после той спря, натисна Enter и вдигна очи към тях.

— Съжалявам за забавянето. Току-що ликвидирах банковата сметка на един салафитски водач в Рияд. Ще си помисли, че друг мъж от групата му за молитви е откраднал парите. И ако ни излезе късметът, ще се опита да го убие. — Усмихна се при мисълта за цялата добра развръзка, която щеше да последва в резултат от няколко натискания на клавишите на компютъра.

— Запознай се със Сами Азхар — представи го Хофман. — Той ръководи всекидневните операции тук долу, прекалено умен е за хора като мен и теб.

— Със сигурност прекалено умен за теб, Еди — отвърна Азхар, като отново погледна над очилата си. — Ти изглеждаш умен, но си просто кофеинизиран. Когато не си прекалено алкохолизиран. Не знам за госта ти. Ще трябва да видим. — Протегна ръка и се здрависа с Ферис.

— Сами е бивш инвестиционен консултант от Уол стрийт. Роден е в Египет, но дошъл да се дипломира в Америка. Има докторат по математика и още един по икономика. Станал много богат, като работил за един хедж фонд 36 36 Частен инвестиционен фонд за ограничен брой големи инвеститори, който използва рискови техники за реализирането на големи печалби. — Б.пр. . Толкова богат, че решил да даде нещичко в отплата на втората си родина. Горе-долу правилно ли се изказах, Сами?

— Вярно е, че бях добре възнаграден, Ед, но и аз инвестирах разумно.

— Сами е работил като волнонаемен за Управлението и Агенцията за национална сигурност през 90-те, помагал ни да разберем лудите, които се опитват да му отнемат религията. Но след 11 септември си дал сметка, че светът е превъртял и че само един пълен идиот може да продължи да работи за хедж фонд. Като мюсюлманин се почувствал особено отговорен да помогне за спирането на лудите. Прав ли съм?

— Да, така е. Или както ти би казал, Ед: „Да, мамка му!“

— Така. И той ме попита дали не може да върши нещо важно за мен, неофициално. Понеже го познавах, реших, че може да е достатъчно откачен за това, което се канех да направя. Бях му прочел досието: гениален математик, когато бил малък в Египет; печели стипендия, за да учи в Америка; прави толкова много пари на Уол стрийт, че престава да брои нулите. Пълен ненормалник, с други думи — уникат. Умен и безскрупулен, но пък същевременно му пука. Той е специален.

— В интерес на истината, грешиш, Ед. Не съм специален. Повечето хора на Уол Стрийт са умни и безскрупулни. Разликата е, че аз не съм чак такъв голям егоист при маржа. Трябва да отбележа, че не съм кой знае колко по-странен от останалите математици. Просто съм по-ядосан. Там е разликата.

Азхар се обърна към Ферис.

— Дразня Ед, но наистина ми харесва да работя тук. Ние се опитваме да правим това, за което всички останали само говорят, но рядко успяват да постигнат — а именно да мислим „извън рамката“. В интерес на истината ние сме толкова извън рамката, че не съм сигурен дали някога ще успеем да намерим обратния път към нея.