Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Това, което забеляза, докато обикаляше из апартамента, беше, че артефактите от неговия истински живот са изчезнали. В хладилника нямаше бира; абонаментът му за „Спортс Илюстрейтид“ явно беше прекратен; дрехите, които беше оставил, бяха махнати от гардероба, за да има повече място за нейните. Може би щеше да е по-лесно, отколкото очакваше. Вече го нямаше.

Гретхен се обади малко преди шест и половина, за да каже, че ще се забави в службата, но ще си е у дома в седем и половина, и после още веднъж, точно в седем и половина, за да каже, че тъкмо тръгва. Най-накрая се прибра пет минути преди девет. Отвори вратата със замах и каза: „Здравей, скъпи, прибрах се“, така, сякаш никога не е заминавал. Съжаляваше, че закъсняла, но нищо не можела да направи. Министърът на правосъдието имал спешен проект за довършване и нямало как да избяга. Опитала, но се оказало невъзможно. Не беше извинение, а по-скоро изтъкване на по-висше призвание.

Ферис я огледа. Изглеждаше същата като преди, с изключение на едно: лъскавата черна коса ограждаше лицето й в стила на италианска филмова звезда. Огромният бюст, първото нещо, което повечето хора забелязваха у нея, мъже или жени, и което тя използваше, за да заплашва или прелъстява в зависимост от моментната необходимост. Стилният костюм с копринената блуза, разтворена достатъчно, за да се види част от цепката между гърдите.

Чакаше прегръдка и целувка, но когато Ферис се забави, тя влезе и го прегърна, притисна се към него. Той също я прегърна, но без особени чувства. Тя разбра, че става нещо лошо, но се опита да го омаловажи, надяваше се, че ще отмине.

— Какво има, Родж? Часовата разлика ли?

— Трябва да поговорим — рече той.

— За какво? — Погледът й беше разтревожен.

— Да седнем.

— Искаш ли нещо за пиене? Ще ида да ти сипя нещо.

— Не. Не сега. Искам да поговорим.

— Ела, скъпи. — Тя седна на дивана, потупа възглавницата и зачака и той да седне до нея. Възглавниците бяха нови, забеляза Ферис. По ръба имаха кант, който се връзваше с шнуровете на завесите. Ферис седна на креслото до канапето. Нуждаеше се от дистанция, иначе никога нямаше да може да го каже. Помъчи се да измисли как да започне и когато тя взе да запълва мълчанието с празни приказки, измърмори:

— Искам развод, Гретхен. Това между нас вече не е брак.

— Какво каза? — Това беше последната й защитна реакция: да се престори, че не е чула.

— Казах, че искам да поговорим за развод. Живеем разделени, и то, защото сме се отдалечили един от друг. Мисля, че е време да сложим край на това.

Лицето й изглеждаше така, сякаш са й ударили шамар.

— Копеле — рече тя. Бузите й поруменяха и тя се разплака. Някак си Ферис не беше очаквал точно това. Мислеше, че ще започне да му крещи. Тя се изправи и отиде до банята да си издуха носа. Забави се близо десет минути и когато се върна, се беше гримирала отново и беше възвърнала самообладанието си. Беше взела нещата в свои ръце.

— Не можеш да направиш това, Роджър — заяви тя. — Няма да ти позволя да съсипеш това, което имаме заедно. Имаме брак, за който хората мечтаят. Идеални сме един за друг. Подложен си на много стрес. Разбирам го. Не знам какво си мислиш, че не е наред, но можем да го оправим.

— Не можем да оправим нищо, ако не живеем заедно. И не чувам да предлагаш, че ще се преместиш в Йордания.

— Не мога да напусна министерството. Знаеш го. Разбирам колко ти е трудно. Бих искала да си събера багажа и да дойда в Аман като останалите жени, но не мога. Не ме карай да се чувствам виновна за това, че изпълнявам дълга си.

Той поклати глава. Не ставаше дума за вина.

— Не ме разбираш, Гретхен. Не искам повече да бъда женен. Бракът ни е разрушен. Не мисля, че може да се оправи.

— Всичко може да се оправи, ако хората опитат. Ако нещо се е развалило, трябва да го поправим, а не просто да захвърлим всичко. Трябва да вярваш в себе си.

Тя не го слушаше. Реагираше така, сякаш молбата за развод беше проява на слабост, която можеше да се преодолее със силата на волята, на нейната, ако не на неговата. Ферис осъзна, че ще трябва да опита друг подход. Надяваше се, че ще може да го избегне, но не би.

— Има друга жена, Гретхен. — Изчака за миг, очакваше още сълзи, но очите й бяха сухи. — Това е лошо, ако още сме женени.

— Казах ти… — Тя млъкна. В гласа й имаше сдържан гняв. — Казах ти, че не ме интересува с кого се виждаш, докато сме разделени. Можеш да имаш колкото си искаш сексуални партньорки. Просто не искам да знам за тях.