Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Британската книга все още лежеше отворена в скута на Ферис и той се зачете в нея още по-съсредоточено. Операцията, която се описваше в нея, беше по-скоро театър, отколкото война. През 1943 година британците трябвало да прикрият истинския си план да атакуват Сицилия, като убедят германците, че ще дебаркират в Гърция. Илюзията, която създали, била толкова съвършена, че германците се хванали: мислели си, че са разкрили голяма тайна, изобщо, без да разберат, че това е лъжа. И се получило.

Ферис се поизправи в седалката. Поръча на стюардесата черно кафе и започна да си води бележки. Когато самолетът кацна на летище „Дълес“, в ума му вече бе започнала да се заражда идея.

Хофман седеше навъсено на бюрото си. Изглеждаше ужасно. Червендалестото му лице беше подпухнало и имаше тъмни кръгове около очите от прекалено малко сън и прекалено много пиене. Дори щръкналата му коса беше увиснала. Вече не приличаше на магнат, а на комарджия, чиито залагания са се оказали погрешни. Заместникът му седеше на заседателната маса и гледаше една дебела папка, но щом Ферис влезе, Хофман нареди на заместника си да напусне и да затвори вратата.

Хофман говореше с нисък дрезгав глас. Гледаше по-скоро бюрото си, отколкото Ферис.

— Бих могъл да се извиня, но това са глупости. Въпреки всичко трябваше да те предупредя предварително, че лайното с Мустафа Карами ще се стовари върху твоята глава. Това беше грешка.

Ферис беше сащисан.

— Какво говориш? Знаел си, че Карами е мъртъв, преди да говоря с Хани?

— Да. Разбрах от испанците още когато са казали и на йорданците. Така успяхме да измъкнем Амари. Имахме преднина.

— Гадост. Знаеш ли какво, Ед? Прав си. Трябваше да ми кажеш. Защо не го направи? — Ферис беше бесен. Беше мислил, че ситуацията не може да стане по-зле, но току-що беше станала.

— Защото щеше да кажеш на йорданците. Нищо лошо. И аз на твое място бих им казал. Но не можех да рискувам. И недей да ми се цупиш. Казах ти, че съжалявам.

— Всъщност, Ед, каза, че извиненията са глупости. Но няма значение.

— Защо да няма значение? Всичко е от значение.

— Защото Хани не желае да разговаря повече с мен. Помислих, че ще ме убие, когато разбра какво сме му погодили. Беше бесен. Там съм мъртъв.

— Не бъди толкова сигурен. Той те харесва. И е по-добре да заложи на теб, отколкото на следващия, когото ще изпратим. Така че може и да помъдрее. И за да спазя протокола, извинявам се. — Хофман вдигна смазаното си от умора лице и му прати въздушна целувка. После му показа среден пръст.

Без да иска, Ферис се разсмя. Беше странно окуражаващо, че Хофман все още може да се държи като пубертет след провал като този. Реши да остави гневът да се изпари.

— Наистина ли мислиш, че ще ми позволят да се върна в Йордания? — Обратно в дома на Алис, в дома на Ферис.

— Не е напълно невъзможно. Да почакаме и ще видим.

— Хани си заслужава усилията, Ед, ако можем да преодолеем разрива. Не че се нуждаеш от мнението ми, но видях как пречупи мъжа, който застреля Карами. Беше страховито. Човекът си призна всичко — за удара, за това, че знаели, че Амари е наш, — без Хани изобщо да го докосне. Много е добър.

— Да, да, знам. Той е суперзвезда. И ние го преебахме. И така нататък. Съжалявам, че ти трябваше да си там и да го отнесеш. Сигурен съм, че не е било приятно. Обади ми се да ми крещи и на мен. Казах му да се успокои. Понякога се случват лоши неща на война. Приятелски огън. Ще му мине.

— Той успокои ли се?

— Не съвсем. Помолих го да те вземе обратно, но той сякаш беше някъде другаде, мислеше си за нещо. Дълги паузи, много странно. Но ще му мине. Той е професионалист.

Ферис погледна шефа си и се зачуди дали да каже нещо. Каза го.

— Точно това ме притеснява, да си кажа честно. Хани наистина е професионалист. Работи здраво върху операцията. Подготви я, вербува човека. И си имахме доверие донякъде, двамата с него. Това е едно от нещата, които съм научил за арабите — или всичко, или нищо, пълно доверие или нула. Но го изгубихме. Станахме… нищо — завърши той.

Хофман стисна съсипаното си лице с ръце и разтърка недоспалите си очи. Когато проговори, в гласа му имаше гневна нотка.

— Добре. Наистина прекарахме тоя пич. Беше с най-добри намерения, но ако аз бях на мястото на Хани, нямаше да се сърдя. И ако бях на твое място, също нямаше да се сърдя. Имал си лоши предчувствия. Казал си ми ги. Нали така? Вече се разбрахме за това.

Шефът на отдела се изправи. Огромното му туловище се извиси за миг над бюрото и после в изблик на ярост той стовари юмрук върху плота.