Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Ферис беше взел една книга от библиотеката на Британския съвет и сега я четеше за успокоение. Британците също бяха оплескали работата — бяха почти рухнали през 1939 при бягството от Дюнкерк. Но когато осъзнават, че на карта е заложено самото им оцеляване, откриват в характера си сурова непреклонност. Загубени шахматисти и обикновени ексцентрици се оказват убийци. Това беше посланието в шпионските истории, които Ферис обичаше да чете. Когато се натъкваха на враг, когото не можеха да сразят директно, британците намираха заобиколни начини. Издигаха лъжата във форма на водене на война. Открадваха шифровъчната машина „Енигма“ на враговете си и наемаха най-възрастните и най-умни британци да разбият кодовете. Залавяха немски агенти, заблуждаваха ги и създаваха мрежа от лъжи, толкова заплетена и достоверна, че германците я приемаха за истинска. Тъй като знаеха, че няма да победят, освен ако Америка не влезе във войната, започваха тайни действия, с които искаха да унищожат изолационистите в Америка, разпространяваха лъжи и клюки, за да победят членовете на Конгреса, които не харесваха. Британците запазваха маската си на истински аристократични некадърници, докато не си пробиваха път до Берлин. Успяваха с лъжа след лъжа, ден след ден.

Ферис четеше тънката книжка за една конкретна особено дръзка британска заблуда и докато обръщаше страниците, си мислеше за своя собствен противник. Понеже му липсваше лице, на което да прикачи името „Сюлейман“, когато затвореше очи, виждаше пълен мрак. Но чуваше тътена на експлозии — коли бомби в Ротердам, Милано, Франкфурт, които скоро несъмнено щяха да дойдат и в Питсбърг и Сан Диего. Невъзможността да се унищожи Сюлейман не беше провал на Управлението, беше негов собствен провал. Когато вербува Низар в началото на годината в Ирак, беше напипал един от най-разпрострелите се корени. В Берлин, заедно с Хани, беше стигнал до едно от разклоненията. И на двамата с Хофман им беше изглеждало толкова лесно да забият сонда във вражеския фланг. В нарастващото си раздразнение той беше решил, че може да накара врага да се покаже от скривалището си в Аман. Но всичко, което бяха успели да постигнат с Хофман с машинациите си, беше да прекъснат малкото връзки, които имаха. А междувременно бомбите продължаваха да избухват.

Бяха се върнали на изходна позиция и времето им изтичаше. Бомбата във Франкфурт щеше отново да накара хората да изпаднат в паника. Атентатът беше особено безочлив — в центъра на европейската финансова столица. Казваше на хората, че съществува мрежа, толкова хитро изградена и добре скрита, че ЦРУ и приятелите му не знаят къде да я търсят. Защитата ви я няма, говореха тези коли бомби; вие сте безпомощни пред враговете си.

В унесения остатък на дългия полет Ферис се замисли върху това, което Хани беше казал за такия , необходимата лъжа. В ислямските текстове, които беше изучавал някога в Колумбийския университет, терминът обикновено се отнасяше за шиити, които бяха напътствани да лицемерничат в случай на нужда, за да избегнат опасността. В действителност подмолността беше една от причините, поради които сунитите гледаха на тях като на закоравели лъжци. Но във всичко това се криеше по-дълбок смисъл, който водеше назад към Корана. Ставаше дума за един последовател на Пророка, Аман бин Язър, който бил хвърлен в затвора в Мека заедно със семейството си, след като Пророкът избягал в Медина по време на хиджрата 34 34 Напускането на град Мека и преместването в Ясриб (Медина) на Мохамед и неговите последователи през 622 г. Събитието поставя началото на мюсюлманското летоброене. — Б.пр. . Родителите на Бин Язър били изтезавани и убити заради верността им към исляма. Бин Язър бил по-неискрен: той излъгал неверниците, като се престорил, че се прекланя пред техните идоли, и после избягал в Медина, където се присъединил към Мохамед. Когато попитал Пророка дали е постъпил правилно, като е излъгал, Мохамед го уверил, че е изпълнил дълга си. Бин Язър бил заобиколил истината и се бил опазил с лъжи, както британците бяха направили много векове по-късно. Той се отнесъл към неверниците с презрението, което заслужавали. Влязъл в сърцето на лагера им и ги измамил, за да може да се сражава в друг ден.

По времето на Пророка измамата била в основата на оцеляването. Друга легенда разказваше за вожда на едно арабско племе, който кроял как да убие Мохамед. Пророкът посъветвал последователите си, че слабостта на злосторника е в суетата му. Затова, когато го посетили, те похвалили шейха и благоуханния му парфюм и го помолили да се наведе малко по-напред, за да се насладят на прекрасния аромат, още малко, прекрасни господарю, още малко. И накрая отрязали главата на суетния мъж. Легендата илюстрираше вечната истина на войната. Когато се изправиш пред мъчен противник, понякога е най-добре да се възползваш от арогантността му. Подмами го напред; привлечи го в капана. Точният натиск на точното място — и той ще се срине отвътре. Това бяха направили мюсюлманите с Америка в Ирак, нали така? Но същото можеше да действа и обратно.