Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Това не е… сексуална партньорка. Харесвам я.

— Не ставай глупав, Роджър. Не ме интересува коя е, но тя не може да те направи щастлив така, както аз мога. Знаеш го.

— Аз не съм щастлив с теб, Гретхен. Не съм бил щастлив от много отдавна.

Тя не му обърна внимание. Вече се беше затворила в собственото си пространство и кроеше как да го върне обратно в релсите.

— Преди се притеснявах. Страхувах се, че не ме обичаш. Но ако е просто друга жена, честно казано, предполагах, че ще се случи. Щях да се изненадам, ако не беше. Знам какви са мъжете. Включително и ти, Роджър. Не си толкова добродетелен, за колкото се представяш.

Ферис се опита да отговори, но тя не го слушаше.

— Върви ни направи по едно мартини — рече тя. — Връщам се веднага.

И тръгна към спалнята, преди Ферис да успее да възрази. Той поседя в креслото още малко, после реши, че наистина има нужда от едно питие, нищо че тя даде идеята. Отиде до бара и направи две мартинита с водка. Докато разклащаше сместа, усети как пръстите му залепват към горчивата студенина на шейкъра. Добави маслинка в нейното и няколко капки лимон в своето. По един извратен начин наистина се беше върнал у дома. Почуди се дали ще успее да започне отново разговора; може би просто щеше да се наложи да си тръгне.

Занесе чашите във всекидневната и я зачака да се върне. Защо се бавеше толкова? Знаеше защо. Но не помръдна. Отпи глътка от мартинито си, после още една. Усети студения му като живак вкус върху езика си. Накрая чу вратата на спалнята да се отваря.

Беше облечена в дантелена черна нощница. Докато се приближаваше бавно към него, огромните й гърди се поклащаха под плата. Роджър поклати глава. Но погледна тялото й.

— Не искам да спорим повече. — Тя седна до него и остави нощницата да се разтвори леко, така че изкусителните извивки на гърдите й да се виждат, после се отпусна на дивана, нощницата се разтвори изцяло и разкри голотата й. Между краката й нямаше косми, видя Ферис. Това беше ново. Не искаше да се възбужда от вида й, но се възбуди.

— Имам нужда от теб — рече тя. — Имам нужда от съпруга си. — Наведе се към него, гърдите й се отъркаха в ризата му; започна да отваря ципа на панталона му.

— Недей. — Той махна ръката й. — Моментът не е подходящ.

— Стига си ме дразнил. Искам те. — Тя отново сложи ръка върху ципа и го дръпна. Вече не можеше да я спре, осъзна той. Беше станало прекалено късно от момента, в който се беше съгласил да приготви питиетата и я беше оставил да излезе от стаята. Направи един последен опит да я отблъсне. Този път тя се разгневи.

— Какво ти става? — извика и се дръпна. — Чакам те от пет месеца, а ти не искаш да ме докоснеш? — Замисли се за миг, сякаш преосмисляше стратегията си, и после му се нацупи. — Толкова съм самотна… Краката й бавно се разтвориха. Беше гладко обезкосмена, като розов мрамор. Ферис се опита да не гледа, но тя вече го беше победила.

— Престани, Гретхен — предаде се той. Ето как тя винаги печелеше спора. Разкопча копчетата на ризата му и после свали панталоните, обувките и чорапите му. Той беше безпомощен. Тя първо го пое с уста, а после го възседна, така че главата му остана заровена между гърдите й, зърната го гледаха в очите. Тя се клатеше върху него, нагоре, надолу, докато не свърши с вик. После го заведе в спалнята и го накара да го направи отново, и отново.

Рано на другата сутрин, докато Гретхен беше под душа, Ферис си събра дрехите и се изниза от апартамента. Чувстваше се отвратен от себе си. Беше прекалено слаб, за да устои на първичната сила на жена си. Следващия път щеше да остави адвокатът му да говори вместо него. Когато затвори вратата на апартамента си, знаеше, че е за последно.

Лангли

Прекара два дни в автомата за флипер, който представляваше Централата, в очакване да бъде привикан от Хофман. Заради бомбата във Франкфурт светлините мигаха в червено от всеки сензор на тавана и от всеки списък за наблюдение на компютъра. Имаше срещи и оперативки, и спешни привиквания от политици. Бомбата във Франкфурт беше паркирана срещу централата на германската „Ситибанк“ и взривена в пиковия час следобед. Десетки хора бяха загинали; сериозно ранените бяха три пъти повече. Ферис откри свободен компютър в оперативния център на Близкоизточния отдел и се опита да ръководи нещата в Аман от разстояние. През няколко часа се отбиваше до кабинета на Хофман в дъното на коридора, но шефа вечно го нямаше. Заместникът му загрижено го попита дали може да му помогне с нещо, но Ферис поклати глава. След известно време му стана неловко и престана да проверява. Ако дотрябваше на Хофман, щяха лесно да го намерят.