Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Стига простотии — отсече Хофман. — Трябва да поговорим. — Затвори вратата, седна на заседателната маса и махна на двамата да дойдат при него. Срещу бюрото на Азхар имаше монтиран голям екран.

— Ето за какво става дума. Създаваме нещо ново, от нулата. За целта, Роджър, ще те въведа в някои тайни, които са строго пазени дори и тук. Просто искам да съм сигурен, че разбираш каква е работата.

Ферис кимна.

— Искаш да кажеш да не разкривам информацията пред никого, дори вътре в Управлението.

— Това е така. Но говорех за нещо друго. След като си тръгнеш оттук, се връщаш на бойното поле. Затова не ти казах за цялата тази работа преди. Опасно е. Не мога да я споделям с хора, които могат да бъдат заловени. Но се замислих и не виждам друг начин. Така че сделката е: ако нещата се осерат и те хванат, не можеш да разкриваш тази информация. Трябва да вземеш подходящи мерки. Разбираш ли ме?

Ферис се облегна сепнато. Мислеше си, че разбира какво иска да каже Хофман, но трябваше да е сигурен.

— „Подходящи мерки“ — повтори той.

— Ако те хванат, трябва да вземеш „подходящи мерки“, ако смяташ, че не можеш да издържиш на разпита. И нека бъдем честни, никой не може да издържи много дълго на разпит, зарежи какво ви говорят във Фермата. Ще ти дадем да си сложиш мост в устата, когато се върнеш на бойното поле. Ако си в екстремна ситуация, така да се каже, той ще свърши работа. Когато стиснеш силно зъби, ще ти пусне отрова — много бърза, много безболезнена. Дори приятна на вкус, така поне ми казаха. Не съм имал удоволствието да я опитам, макар че и аз си слагам подобна простотия всеки път, когато пътувам. Както и да е, разбрахме ли се по този въпрос? Няма да те сметна за страхливец, ако ми откажеш. Просто ще сложим край на разговора.

Ферис се замисли за миг. Беше въвлечен в свят, който изобщо не беше съществувал за него допреди петнайсет минути. Това беше зенитът на избраното от него призвание, или може би надирът, нямаше значение кое. Беше крайната точка. Спомни си за миг за Алис и после образът й се изплъзна от ума му.

— Съгласен съм — рече той.

— Добро момче. — Хофман му стисна ръката. — Факт е, че никога не бих те попитал, ако не бях сигурен, че ще се съгласиш. Добре, това тук е конспирацията. Ние тримата — няма други. Никой друг няма да знае всички парченца. Ясно ли е? — Двамата конспиратори кимнаха и Хофман продължи:

— Споделих накратко пред Сами твоята нетрадиционна идея, Роджър. И познай какво? На него му хареса. Смята, че ще налапат стръвта. Прав ли съм?

Азхар кимна.

— Много съзидателна идея.

— Затова, явно, първото нещо, което трябва да направим, е да намерим труп. Някакви предложения, Роджър?

— Трябва да прилича на оперативен агент, това е главното. Трябва да е на моята възраст, около трийсет и пет годишен, някой, на когото е поверено да ръководи проникването в мрежата на Сюлейман. Трябва да е бял. Здрав. Мускулест. И освидетелствано християнин.

— Което ще рече?

— Че не бива да е обрязан. Ако не намерят кожичката, ще го помислят за израелец.

Хофман повдигна рамене и се обърна към Азхар.

— Така ли е, Сами?

— Страхувам се, че да. Арабите ги гони, така да се каже, еврейска параноя. Съжалявам.

— Така трябва да изглежда тялото — продължи Ферис. — Но откъде да го намерим? ФБР не може ли да намери труп от някоя морга?

— За бога, не! — отвърна Хофман. — Не бих накарал ФБР да търси дори улично куче. Това е работа за нашите братя и сестри от Специални операции. Те ще я свършат. Ще доставят трупа, без да задават никакви въпроси.

— Тогава да кажем на военните да ни намерят тяло — рече Ферис. Сияеше. Наистина щеше да стане.

— Вече им казах. Свързах се с „Макдил“ вчера. Може да отнеме няколко седмици. Вероятно ще си отвъд океана, докато получим нашия човек, затова искам пълномощно. Двамата със Сами ще изградим легендата. Ще подплатим прикритието му. Вече съм му намерил име. Хари Мийкър. Чиста самоличност, която създадохме за една операция преди доста години. Харесва ли ти?

— Каквото име решиш, стига да не е Роджър Ферис.

— Мислихме доста със Сами, докато чакахме да те включим. И смятаме, че имаме нужда от паралелна операция, за да стане работата с твоята такия . Наистина трябва да ги побъркаме — да ги накараме да си мислят, че целият им свят се срива. За да го направим, се нуждаем от пластове лъжи, които се подсилват взаимно. Иначе Сюлейман ще надуши партенката. Разбираш ли ме?

— Много ясно — отвърна Ферис. — Но аз искам да помогна за провеждането на паралелната операция.