Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Няма проблем, Роджър. В интерес на истината, ти ще трябва да свършиш по-голяма част от работата. Аз съм прекалено стар, а Сами е прекалено странен, така че оставаш само ти. Сами, защо не обясниш на нашия състезател какво спечели току-що?

Хофман натисна едно копче и намали светлините. Азхар се приближи до компютъра встрани от прожекционния екран; къдравата черна коса и лицето му с цвят на разбито с масло какао се проектираха като сива сянка зад него.

Лангли

Сами Азхар оправи очилата на носа си и се зае с компютъра, подреждаше парченцата информация, която искаше да сподели. Сякаш за миг се изгуби във времето, някъде между това място, тук и сега, и началното училище в Кайро, където беше удивлявал учителите си със способността си да умножава големи числа наум. Ферис го огледа и си помисли, че вероятно е като бежанците, които бяха помогнали на Британия и Америка да спечелят Втората световна война. Израснал в Кайро, Азхар сигурно беше усетил надигащата се мюсюлманска лудост и беше искал да я избегне. Но се беше оказало невъзможно. Войната беше навсякъде.

— Сигурен съм, че ще ми простиш, ако започна с обекта на нашето преследване — рече Азхар. — През месеците, след като си чул името Сюлейман в Ирак, хората тук се поразтърсиха. Знаем за въпросния господин малко повече, отколкото подозираш.

Азхар докосна мишката на компютъра и върху екрана се появи първият образ. На него се виждаше слаб арабин с добре оформена брада и плетена бяла молитвена шапчица. Имаше интелигентно лице — нямаше грубото излъчване на убиец, а строгостта и аскетизма на учен. Ферис остана поразен от силата, която излъчваха очите му. Приличаха на малки огнени топки от гняв.

— Извадихме голям късмет с тази снимка. Тя е от стар паспорт, преди да изчезне. Сега е вятър и мъгла. Навсякъде и никъде. В джамиите на радикалистите хората шепнат името му, все едно е призрак. Пишат поеми за него; открихме дори няколко нелегални сидита с подвизите му. Но той не оставя следи. Той се е превърнал в истинския оперативен плановик в умиротворения свят на Ал Кайда. Той е човекът, свързал випуск 1996-а от Кабул с випуск 2006-а от Багдад. Той е мостът между старата Ал Кайда и новата. Ние го търсим. Йорданците го търсят. Но никой от нас не може да го открие.

Ферис огледа внимателно лицето, искаше да го запечати в паметта си. Част от него се ядосваше, че Хофман не му беше дал тази информация толкова много месеци. Но по-голямата част беше любопитна — и нетърпелива да разбере как Хофман и Азхар мислят да превъплътят идеята му за такия.

— Знаем откъде е Сюлейман — продължи Азхар, — дори и да не знаем къде се намира сега. Той е сириец от Хама. Истинското му име е Карим ал Шамс. Мъжете от семейството му са убити до един от войските на Хафез Асад през 1982 година — баща, чичовци, братя. Те били големи фигури в Ихуан муслимин , Мюсюлманското братство. След клането в Хама братството в Саудитска Арабия осиновило Сюлейман. Учил електроника и после физика в Рияд. Учил и малко биология. Със съжаление трябва да призная, че е много интелигентен. Притежаваме негови тестове за интелигентност, правени в университета в Рияд, и резултатите са доста стряскащи. Открихме и документи в Афганистан, които показват, че има сериозен опит както с ядрено, така и с биологично оръжие.

— Кажи му за Милано и Франкфурт — подкани го Хофман, — и за колите бомби.

Азхар кликна с мишката и се появи нов слайд. Показваше останките от колата бомба, която беше експлодирала във Франкфурт преди няколко дни срещу сградата на „Ситибанк“.

— Знаем, че Сюлейман обича коли бомби. Засякохме съобщение, след като колите бомби в Багдад започнаха да дават значителни жертви, което гласеше, че водач на Ал Кайда, не знаем кой, искал самоубийствените атентати да се прехвърлят в Америка — да убиват християни и евреи, а не мюсюлмани. Сюлейман искаше ужасът да се премести на Запад. Не говореше той, но беше някой от мрежата, според нас близък до него. Това беше първата връзка. После дойде взривът в Милано.

Ново кликване с мишката и на екрана се появиха малки парчета метал.

— Няма да навлизам във всички технически подробности, защото не ги разбирам. Но според ФБР бомбата в Милано има същия почерк като тези на гарата в Багдад, които, преди няколко години, водеха до мрежата на Сюлейман в Ирак. Първоначалната балистична експертиза от Франкфурт е същата, нали така, Ед?

— Да-ммм… — отвърна Хофман. — Страхувам се, че да. Сюлейман мисли мащабно. Той има мрежа от „спящи“ членове, които могат да действат, без да ги засечем. Те са в състояние да правят коли бомби, да ги слагат там, където трябва, и да бягат. И си разбират от работата пичовете: използват крадени коли; дегизират се, когато ги карат. Разполагаме със снимки от наблюдателните камери от Милано и Франкфурт, които показват колите в движение и в двата случая лицето на шофьора се вижда. Полицията в Европа се побърква да търси под дърво и камък, но засега безрезултатно, защото тия типове са дегизирани. Професионалисти са. Според нас следващия път Сюлейман ще удари Америка — може би с ядрено или биологично оръжие. Спомняш ли си гениалния ум Карла от романите на Льо Каре? Е, според мен Сюлейман е Карла на Ал Кайда. Той държи всичките конци. И много скоро ще ги дръпне.