Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

На следващата сутрин Ферис отлетя от Рим за Женева, където трябваше да осъществи първия си контакт с Омар Садики. Новото име на Ферис беше Брад Сканлън и той работеше за компания, наречена „Юнибанк“ — изпълняваше длъжността на мениджър, отговарящ за изграждането на нови клонове в Европа и Близкия изток. Имаше визитки, бланки за факсове и служебен имейл. Препрочете сценария, който бяха написали с Азхар. Банката възнамеряваше да открие нов клон в Абу Даби… Ислямска атмосфера… бързо сключване на договора… определяне на среща на място… телефони за контакти… изпращане на документация… отговор до края на седмицата. Изглеждаше без шевове, но така беше винаги, докато шевовете не се разпореха.

На следващата сутрин Ферис се свърза с Омар Садики. Представи се като Брад Сканлън и набързо представи и „Юнибанк“ и новия й клон. Попита дали „Ал Фаджр Архитекте“ биха участвали в изработването на проект.

— Не знам — отвърна предпазливият глас от другата страна на линията. — Нашите клиенти са арабски компании.

— Наши арабски приятели ви препоръчаха горещо. — Ферис прочете кратък списък с арабски компании, които бяха ангажирали „Ал Фаджр“: Азхар го беше направил, когато за пръв път беше решил да използва Садики, още преди седмици. — Ако предложението ви интересува, бихме желали да дойдете на място в Абу Даби. Възможно ли е това?

— Може би. Ако директорът се съгласи. — Беше предпазлив, но не прекалено. Бизнес сделките в Близкия изток винаги започваха уклончиво. Ферис трябваше да установи връзката, преди да продължи.

— Кой ще представлява „Ал Фаджр“, ако решите, че изготвянето на проекта представлява интерес за вас?

— Аз, господине — отвърна Омар. — Аз правя всички оценки за новите проекти на място.

Ферис не искаше да изглежда нетърпелив. Изрази съжаление, че генералният директор няма да дойде лично, и после предложи да изпрати подробностите по проекта незабавно по имейл или факс. Омар поиска факс и Ферис каза, че документите ще бъдат изпратени от Женева до края на работния ден. Каза още, че ще трябва да му отговорят в рамките на пет дни и ако проектът ги заинтересува, веднага след това да организират среща на място в Абу Даби.

— Мога ли да попитам, какво е възнаграждението за изготвянето на проекта?

Ферис назова прилична цифра — малко повече, отколкото се даваше обикновено за такива проекти, но не безумно щедра, та да повдигне подозрения. Омар обеща, че ще отговори в рамките на седмицата.

Ферис затвори и се усмихна. Минало беше по-гладко, отколкото очакваше. Само това малко го притесняваше.

Свърза се с Хофман по нова система, която бяха установили и която заобикаляше Близкоизточния отдел. Хофман го попита къде е отседнал и щом Ферис му каза, изсумтя:

— Провери си имейла.

На Садики не му отне много време. Два дни по-късно, в сряда, се обади, за да каже, че „Ал Фаджр“ ще участва в конкурса за проекта на „Юнибанк“. Имаше нова нотка в гласа му, почти ентусиазирана. Искаше да уговорят дата, на която да се срещнат в Емирствата. Ферис разгледа въображаемия си календар и предложи да се срещнат идния вторник. Омар провери в истинския си календар и предложи да се срещнат един ден по-рано или три дни по-късно. Явно искаше да си е у дома за ислямските празници. Ферис нямаше нищо против. Така че срещата беше насрочена за по-другата седмица в Абу Даби.

Единственото странно нещо беше, че йорданецът явно искаше да провери самоличността на клиента си. Помоли го да каже фамилията си буква по буква, С-К-А-Н-Л-Ъ-Н, попита го от коя част на Щатите е, сякаш искаше да го задържи на телефона. Ферис не се притесняваше — новата му самоличност беше желязна. Някой трябваше да познава гласа му добре, за да направи връзката, а шансът за подобно нещо беше почти нулев.

Ферис изпрати съобщение на Хофман, за да докладва за успеха си, и попита дали на път към Обединените арабски емирства може да се отбие в Аман. Искаше да види Алис, но Хофман каза не. Щяло да е рисковано. Трябвало да направи първоначалната си разработка на Омар извън Йордания, за да не може Хани да му хване края.

След няколко дни Хофман изпрати на Ферис кодиран имейл. Беше намерил тялото. Хари Мийкър беше на студено в хладилника на Минсмийт Парк. По-нататък щели да го облекат и обръснат и да напълнят джобовете му с боклуци от измисления му живот. Отровното хапче вече имаше ръце и крака, а скоро щеше да има и лична история. Сега беше работа на Ферис да създаде провокацията, която щеше да накара врага да лапне хапчето и да го глътне, без да го дъвче.