Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Кой имаше нужда от теб? — Ферис го погледна в очите и повтори: — Кой имаше нужда от теб, Низар? Кажи ми или си тръгвам още сега.

— Мъжът, който ръководи новата мрежа на Ал Кайда. Човекът, който планира бомбите в Европа. Човекът, от когото най-много се страхуват американците. Хората тук са във връзка с него. Искаха да ме пратят при него.

— И кой е той?

Низар отново млъкна. Седеше и клатеше глава — ужасен и несигурен как да постъпи.

Ферис усети, че може да го изгуби, ако не действа бързо. Стана от стола си, сякаш се готвеше да си тръгне.

— Хайде, Басам. Да си вървим!

Низар промълви една дума, но гласът му едва се чу.

— Говори по-високо — каза Ферис.

— Сюлейман — прошепна той. — Това не е истинското му име, това е името, което са му дали те. Сюлейман Великолепни. Той е плановикът.

„Мили боже — помисли си Ферис. — Това е. Как ще опазим този човек жив?“

Балад, Ирак

Ферис се обади на Ед Хофман по сателитния си телефон. Във Вашингтон беше четири сутринта, но това нямаше значение. Хофман щеше да побеснее, че не са го събудили, когато разбереше с какво разполага Ферис. Свърза се през оперативния център на Близкоизточния отдел. Дежурният говореше раздразнено, сякаш му беше прекъснал пасианса на компютъра. Но го свърза с дома на Хофман.

— Какво, мамка му?! — бяха първите му думи. После: — Кое време е?

— Съжалявам, че те събудих — рече Ферис. — Но мисля, че попаднахме на нещо голямо тук в Додж Сити.

— Така ли? — отвърна Хофман, вече напълно буден. — Какво имате?

— Разпитвам един иракски беглец. Сунит от Самара, работил някога за разузнаването на Саддам. Сега е част от Ал Кайда в Ирак или поне е бил допреди няколко дни, когато му казали, че им трябва за самоубийствен атентат. И той избягал. Разказа ми нещо много интересно.

— Така ли? Чакам.

— Каза, че Ал Кайда искала да го изпрати навън, за да се свърже с мъжа, който планира операциите им в Европа. Изграждали мрежа, която да извършва бомбени атентати с коли в Европа. Поне той така твърди. Знае името на планьора. Нарече го Сюлейман.

— Прав си. Дяволски интересно е — изръмжа Хофман. — Какво друго каза?

— Мамка му! Не е ли достатъчно? Искам да го измъкна, Ед. Трябва да го разпитаме внимателно.

— Съжалявам, не те разбрах.

— Казах, че искам да го измъкна. Остане ли тук, е мъртъв. Казах му, че ще го измъкна, ако ми каже каквото знае.

— Няма начин. Този човек е златен. Издой го сега. Но трябва да го оставиш там, където си е, още малко, за да можем да проследим мрежата му. Насочи един от предаторите към него. Можем да видим всички, с които говори, и после да ги приберем.

— Но те ще го убият. Казах ти. Той е избягал.

— Гадна работа. Обаче ако го убият, поне ще видим кой натиска спусъка.

Ферис погледна през прозореца към Низар, който стоеше отвън на слънце. На лицето му потрепваше усмивка. Мислеше си, че ще е под закрилата на американците.

— Не ми харесва това, Ед. Мисля, че не постъпваме както трябва. Случаят е мой. Остави ме да го разнищя.

— Съжалявам. Не мога. Разпитай го сега. Измъкни всичко, което можеш, в случай че го спипат. Но го пусни да си върви днес, когато свършиш. Ще го наблюдаваме известно време и после ще го приберем. Не обичам да се държа като негодник, но ще процедираме по този начин.

— Боже! — Нямаше смисъл да спори, не и с Хофман. — Мога ли да му обещая пари и убежище поне?

— Разбира се. Няма проблем. Каквото искаш. — Хофман дори не попита колко възнамерява да му предложи. Знаеше, че изобщо няма да му се наложи да плаща.

Ферис накара Низар да седне отново и му каза, че има още няколко въпроса. Иракчанинът вече беше в добро настроение, спокоен, отпуснат, решил, че тази част от кошмара скоро ще свърши. Ферис беше пуснал малък цифров диктофон, за да запише разпита. Попита Низар за имената на връзките му с Ал Кайда в Ирак. Попита за местата, където се срещат с членове на неговата клетка. Попита как е бил вербуван и иракчанинът му обясни, че станало в Аман — в конспиративна квартира близо до Джебел Ал Ахтар, в южния край на града. Каза му адреса и Ферис старателно го записа в тефтера си. Ако можеха да наблюдават квартирата в Аман, вероятно щяха да успеят да разбият цяла мрежа. Ферис му поиска симкартата на телефона и Низар му каза и нея.

Малкият иракчанин говори няколко часа. Ферис изпрати Басам да донесе храна и той се върна с кебап и бира „Хайнекен“, произведена в Египет. Низар жадно изгълта своята. Когато свършиха, наближаваше четири. Ферис започваше да се притеснява, че са останали в къщата на чичото на Басам прекалено дълго. Съседите щяха да разберат и да кажат на останалите. Паднеше ли нощта, тук щеше да е опасно.