Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Да храниш машината. Сега Ферис разбираше за какво говореше Хофман, когато му възлагаше задачата: вкарай истинско разузнаване, за да знаят техниците къде да изпратят бръмчилото; за да знаят кой е в колата, която криволичи покрай сирийската граница; кой раздрънкан автобус вози последната група муджахидини от летището в Дамаск до тайната квартира в предградията на Багдад; кой разбит камион принадлежи на оперативния плановик. Ако Ферис можеше да събере тази информация, тогава предаторът можеше да наблюдава всяка спирка на мишената, всеки съучастник, който й помага по магистралата, всяко място, на което спира, за да яде, спи или сере. Но някой трябваше да храни машината.

— Ти си идеален за тази работа — беше казал Хофман и беше прав. Ферис говореше арабски четвърто ниво; имаше тъмна коса и матова кожа, която му позволяваше да минава за арабин с неговите роби и кафии 13 13 Кърпа около врата (араб.). — Б.пр. , и имаше онзи първичен глад, който си мислеше, че може да утоли с поемането на рискове.

Ферис прекара една седмица с оперативния шеф в Багдад, за да навлезе в работата. Джак беше едър ирландец, но когато боядисаше червената си коса и мустаците и сложеше широка галабия 14 14 Традиционна арабска мъжка роба (араб.). — Б.пр. , можеше да мине за сунитски шейх. Разведе Ферис из скришните местенца на Управлението в Зелената зона: показа му гаража, където пребоядисваха коли през нощта; стотиците фалшиви табели с номера; задните входове, които Управлението използваше, за да измъква агентите си от Зоната и да ги пуска в истинския живот; десетината очукани коли, паркирани от едната страна на Червената зона, коя от коя по-раздрънкани; местоположението на тайните квартири в Централен Ирак, където щеше да действа Ферис. Пиеха и се шегуваха, за да прогонят страха.

— Не се оставяй да те хванат — рече Джак последния ден, преди Ферис да се отправи на север. — Това е главното правило тук. Ако то хванат, накрая ще те убият, но преди това ще те накарат да си изплюеш червата. Така че не се оставяй да те хванат. Това е всичко. Ако видиш блокада по пътя и решиш, че ще опитат да те спрат, започваш да стреляш и продължаваш, докато не се измъкнеш или не те убият.

— Арабският ми е доста добър — отвърна Ферис.

Джак поклати глава.

— Пак ти повтарям. Не се оставяй да те хванат. Няма да се измъкнеш с приказки от тези хора. Първо стреляй. Това уважават те. Не се прави на умник. Ако избиеш достатъчно от тях, няма да има значение дали арабският ти е добър, или лош.

В деня, когато му излезе късметът, Ферис вече беше прекарал в Ирак близо три месеца. Страхуваше се почти непрекъснато и този ден не беше по-различен. Базата беше обстрелвана с миномет рано сутринта, докато си взимаше душ, и трябваше да се измъкне по гол задник от отходното място близо до караваната, само с една хавлия на кръста, и да се завре под бетонната преграда, която служеше за прикритие. Две мини се взривиха, едната на цели четиристотин метра. Явно вече не им пукаше дали ще улучат съвсем точно, защото никога не беше съвсем точно. Ферис се върна и се доизкъпа, но си мислеше — погрешно, както се оказа, — че започването на деня по този начин е лоша поличба.

Тази сутрин се връщаше в, както го наричаха колегите му, „лайната“ — с други думи, всичко извън лагера. Обичайно прекарваше една седмица навън и една обратно вътре. На Хофман не му беше харесало — най-опасната част от работата беше минаването напред-назад — и искаше Ферис да се среща с агентите си вътре в периметъра. Шефът на Близкоизточния отдел наистина се страхуваше, че може да изгуби Ферис в Ирак, битка, която не беше сигурен, че си заслужава. Но Ферис знаеше, че предпазливостта е безполезна. По-добре да нямаш никакви агенти, отколкото да разчиташ на такива, които влизат и излизат от американски лагер.

Ферис облече покритата с петна от пот роба и си сложи карираната кафия. Беше си пуснал необходимите за Ирак мустаци и ходеше с набола брада, нито бръснат, нито небръснат. С тази дегизировка лесно можеше да мине за арабин. Не иракчанин, по-скоро египтянин, каквото беше й прикритието му. В действителност първо беше учил арабски в Кайро по време на семестъра в чужбина в Колумбийския и още говореше на арабския диалект с мекото „г“. Ферис се почуди какво ще каже жена му Гретхен, ако може да го види. Винаги си представяше шпионския му живот във вариант на Джеймс Бонд — с хубави костюми и мартинита. Ако го видеше сега, щеше да му каже да иде да се преоблече. Гретхен харесваше във Ферис всичко — освен истинския му живот.