Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Чичото на Басам живееше на един дълъг прашен път близо до Ад Даур, на няколко километра южно от Тикрит. Още се виждаше напоителната система на фермата, но сега полетата бяха пълни с буренаци и захвърлени машини. Ферис каза на Басам да спре зад голямата къща, та колата да не се вижда от пътя. На петдесетина метра от господарската вила, под един евкалипт, се издигаше по-малка къща. Ферис му каза да доведе Низар в нея и да не споменава нито пред чичо си, нито пред никого, че е тук. Басам му намигна: опитваше се да изглежда наперено, но Ферис виждаше, че е уплашен.

Ферис влезе в малката къща. Вонеше на лайна, човешки или животински — не можеше да каже. Това беше гаден факт от живота в Ирак, хората ходеха по голяма нужда на почти всяко свободно място. Отвори прозорците, за да проветри, подреди столовете така, че да говори с Низар, без да го виждат. После седна и зачака.

Басам пристигна след десет минути, Низар се влачеше след него. Беше нисък и як като пожарникарски кран, с големи мустаци. Говореше арабски вариант на напевния местен английски диалект. Ферис не разбираше всичко, но си личеше, че Низар е притеснен. Гласът му трепереше, очите му се стрелкаха и оглеждаха за опасността, която знаеше, че го дебне. Щом влезе, се втренчи във Ферис, опитваше се да различи лицето му в сянката.

— Това е моят египетски приятел — рече Басам. — Може би той ще успее да ти помогне.

Размениха си ислямски любезности. Мир тебе; господ здраве да ти дава. Басам беше донесъл бутилка вода от къщата на чичо си и церемониално наля три мръсни чаши. Мина малко време, преди да започнат, но винаги беше грешка да се пришпорва нещо в тази част на света.

— Мога да ти помогна, приятелю — рече Ферис на арабския си с египетски акцент.

— Слава богу! — отвърна Низар.

— Но защо се нуждаеш от помощ? От какво се страхуваш?

— Знам прекалено много неща, господине. Пътувал съм с Абу Мусаб. Знам тайните му. Имаха ми доверие. Щяха да ме пращат извън Ирак. Подготвиха ме. Но преди няколко дни казаха, съжаляваме, но ни трябваш за самоубийствен атентат в Багдад. Мисля, че вече не ми вярват. Не знам защо. Слухове може би. Може би са чули, че познавам Басам. Затова избягах. Имат прекалено много мъченици. Не искам да умра. Искам да ида в Америка.

— Мога да помогна — повтори Ферис. — Познавам хора, които могат да ти помогнат да идеш в Съединените щати. Пари, виза, зелена карта. Всичко. Но знаеш какви са американците. Алчни. Трябва да им дадеш нещо, иначе никога няма да ти помогнат. Така че какво можеш да им дадеш? Кажи ми, за да разбера дали мога да ти помогна.

Низар поклати глава.

— Прекалено опасно е. Ще кажа само на американците. Нямам вяра на арабите. Те ще ме предадат.

Ферис се замисли за миг. Всичко, казано досега от Низар, звучеше разумно. И беше прав, като смяташе, че не може да има вяра на араби. Американец трябваше да даде тона. Ферис знаеше, че да се разкрие като американец е нарушаване на операционния план, но не можа да измисли никакъв друг начин да подкара нещата. Наведе се напред, така че цялото му лице да е на светло, и свали кафията си, за да може Низар да види чертите му.

— Аз съм американец, Низар. Работя за Националния съвет по сигурност — рече Ферис на английски и после го повтори на арабски. — Мога да ти помогна да стигнеш до Америка, но трябва да ми кажеш какво знаеш. После можем да съставим добър план.

Низар огледа внимателно лицето на Ферис, опитваше се да реши. После направи единственото, което Ферис не очакваше: падна на пода и целуна ръката му. В очите му имаше сълзи. Толкова уплашен беше, че хората на Заркауи ще го убият.

— Кажи ми какво знаеш — бавно и спокойно каза Ферис. — Така ще мога да ти помогна. Кажи ми това, което ще направи моя голям шеф във Вашингтон, президента, най-щастлив.

Низар затвори очи. Знаеше кое е то. Това беше единствената карта, която имаше. Ферис протегна ръка и докосна иракчанина по челото, сякаш го изцеляваше. Никога не беше правил подобно нещо в живота си, но чувстваше, че точно така трябва да постъпи в този момент.

— Искаха да напусна Ирак — рече Низар.

— Да — отвърна Ферис. — Вече ми каза. Защо искаха да напуснеш Ирак?

— Заради опита ми в Мухабарат. Знам как се правят бомби. Знам как се провеждат операции. Имам цялата подготовка. Казаха, че им трябвала за операциите в Европа. Колите бомби. Това е техният план за коли бомби в Европа, също като в Багдад. Но нямат достатъчно хора. Затова имаха нужда от мен. — Спря, уплашен да продължи.