Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Ферис излезе от лагера с останалите арабски работници, когато нощната смяна свърши и пристигна дневната. Знаеше, че няма да говорят с него; иракчаните, които работеха в американски бази, не говореха с никого. Рискуваха живота си заради допълнителните пари, които носеха у дома. Ако бунтовниците ги откриеха, бяха мъртви. Затова се пръскаха веднага щом излезеха през портала и Ферис изчезваше заедно с тях.

Навън го чакаше иракска кола, раздрънкан мерцедес от средата на 70-те, купен някога, когато Ирак беше фрашкан с пари. Шофьорът беше един от агентите на Ферис — млад мъж, казваше се Басам Самарай. Беше живял в иракска колония в Диърборн, Мичиган, и беше достатъчно глупав, за да повярва на американската риторика през 2003 година и да се отправи към Ирак с тлъста издръжка от ЦРУ. Семейството му беше от този район; бяха го защитили и се преструваха, че вярват на историята му, че се е прибрал, за да започне нов бизнес с внос на сателитни чинии и декодери. Един ден щеше да свърши с куршум в главата, Ферис го знаеше. Но не можеше да направи нищо.

— Мараба, Басам! — поздрави Ферис, тръшна се на предната седалка и вдигна стъклото на прозореца. Иракчанинът беше облечен с евтино кожено яке, косата му беше замазана назад с гел.

— Как си, пич? — попита Басам. — Гот ли ти е? — Обичаше американския уличен език, макар че Ферис го беше предупредил, че това е опасно. Напомняше му за дома в Диърборн. Но не беше само това. Очите на Басам искряха днес, сякаш умираше да каже нещо на Ферис.

— Добре съм — отвърна Ферис. — Хубаво е да излезеш навън. Омръзна ми Балад. Прекалено много щури американци. Готов съм за малко щури иракчани.

— Добре, шефе, приготвил съм ти един много щур за днес. Няма да повярваш. Сериозно, пич. Голяма клечка. — От вълнение Басам говореше като диджей.

— Какво имаш? — попита Ферис.

— Истинска находка, пич. Човек от Ал Кайда от планините близо до Тикрит. Познавам го от дете, преди да замина. Казва се Низар. Искаше да дойде в Америка, но не можа да си уреди документите, работеше в Мухабарат 15 15 Тайна полиция (араб.). — Б.пр. на Саддам. След освобождението съвсем превъртя, като много от тикритците, и започна да работи за Заркауи. Поне той така твърди. Дръпнало му се е лайното от страх, пич.

Очите на Ферис светнаха. Пристегна още малко кафията, за да не могат хората от съседните коли да виждат лицето му. Точно това беше чакал през последните три месеца, ако беше истина.

— Как откри този човек, Басам?

— Той ме откри, пич. Страхува се, че ще го убият. Трябвало да извърши самоубийствен атентат, но се уплашил. Знае бая лайна. Иска да му помогнем, нали се сещаш, да го измъкнем оттук.

— Мамка му! — Ферис поклати глава. — Не си му казал, че работиш за Чичо Сам, нали?

— Не, пич. Не съм глупак. Не, дойде при мен само защото съм живял в Щатите. Мисли, че мога да му оправя бакиите. Казах му, че ще видя какво мога да направя. В къщата на чичо ми е, по пътя към Тикрит. Казах му, че още днес ще идем да го видим.

Ферис погледна иракския си хип-хоп агент.

— Голяма работа си ти, Басам. Знаеш ли? Гордея се с теб.

Тръгнаха с потока от коли по Магистрала 1, главния път на север, който вървеше по поречието на Тигър към Тикрит. Конвои с припаси ръмжаха покрай тях и като всички иракчани Басам намаляваше, за да пусне войнствено настроените американци да минат. Това щеше да е най-тъпото, помисли си Ферис, да бъде гръмнат от някой сержант от Небраска, който върти картечницата на някой въоръжен конвой и кара пържоли и кока-кола на частите на север. Басам беше пуснал „Радио Сауа“, американска радиостанция, която смесваше американска и арабска музика и беше единствената истинска успешна пропаганда, постигната от Съединените щати. Тъкмо рапираше заедно с Еминем, когато Ферис го прекъсна:

— Трябва да внимаваме, Басам. Ако този човек е толкова добър, колкото казваш, ще го убият веднага щом открият, че е духнал. Вече трябва да се отнасяш наистина сериозно към процедурите, пич. Чуваш ли ме?

— Да, шефе. Супер съм.

— Не, не си супер. Ще ни убият заради теб, заедно с приятеля ти Низар. Така че внимавай. От довечера трябва да се въртим. Не мога да оставам два пъти на едно и също място тази седмица. Ако версията на твоя човек се потвърди, той е чисто злато. Няма да го затрием от немарливост. Подобни възможности не ни се предоставят много често, така че няма да я прецакам. Чу ли ме? А? Чу ли ме, мамка му?!

— Да, шефе — отвърна Басам все така пичовски. Но Ферис знаеше, че го е разбрал.