Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Кажи името! — изкрещя Хани. — Кой беше агентът ви?

Ферис се мъчеше да намери думите. Очите му се стрелкаха напред-назад. Вдигна осакатената си ръка към лицето си.

— Агентът ни беше сириец. Казва се Карим ал Шамс. Нарича се Сюлейман Великолепни. Преструваше се, че е плановик на Ал Кайда. Но през цялото време работеше за ЦРУ. Извиняваме се на всички мюсюлмани. Ние служим на дявола. Извиняваме се на всички мюсюлмани.

Ръката още веднъж замахна към Ферис. Този път Хани го удари толкова силно, че го събори от стола. Ферис лежа и стена, докато Хани не изключи камерата.

— Боже! — възкликна Ферис, докато разтриваше бузата си, след като Хани развърза китките му и отново го вдигна на стола. — Доста добре се получи.

Извикаха един кипърски доктор да се погрижи за Ферис. Хани настояваше. Беше разбрал нуждата от жестокост пред камерата, но се ужаси, когато видя, че е ударил Ферис толкова силно, та чак му е пуснал кръв. Накара Ферис да си почине един час и го нахрани с кебап и ориз. Предложи му и арак 64 64 Алкохолно питие с анасон, подобно на мастиката. — Б.пр. , но Ферис отказа. Най-важната част от плана му тепърва предстоеше и главата му трябваше да е бистра, макар и подута.

Преоблече се в затворнически дрехи: прости памучни панталони и туника. Отиде заедно с Хани в една голяма стая за разпити с три стола. Ферис седна на единия и изчака отново да му вържат ръцете и краката. После го оставиха сам. Не виждаше видеокамерата, но знаеше, че е там, зад огледалната стена, насочена право към стола до него.

Сюлейман пристигна след десет минути — ходеше спънато между двамата пазачи. И ръцете, и краката му бяха оковани и пазачите грубо го блъснаха на стола до Ферис. Отначало той не позна американеца, но когато видя кой е, го прокле. Ферис вдигна глава, лицето му беше по-смазано от това на Сюлейман.

— Ти си Фарес, човекът от ЦРУ — рече Сюлейман. — Какво правиш тук, псе?

Ферис едвам говореше, уж от болка. Трябваше да изтръгне от Сюлейман само няколко изречения. Десетина фрази — и бяха готови.

— Сгреши за мен — изхриптя той. После главата му клюмна, все едно от изтощение. Не каза повече нищо, пускаше само по някое тихо стенание от време на време, докато чакаше Сюлейман да го заговори. Минаха трийсет секунди, минута. Ферис се разтревожи, че Сюлейман няма да налапа въдицата, но накрая той отново проговори:

— Защо си тук?

— Заловиха ме — отвърна Ферис. — Накараха ме да си призная.

— Значи е истина? Ти си мюсюлманин? Наистина си работил за нас?

— Какво? — Ферис се напрегна, сякаш не чуваше от болка.

— Ти си агент на ЦРУ, но си работил за нас?

— Заедно? — Ферис изстена въпросително.

— Да. Заедно. За нас ли си работил, Фарес?

— Да, през цялото време.

— И всички сведения от ЦРУ са били верни?

— Да, верни. Вие бяхте вътре в ЦРУ.

— Яллах! — възкликна Сюлейман с усмивка. — Бил съм вътре в ЦРУ. Това ме прави доволен. Благодаря на Аллах!

— Благодаря на Аллах — повтори Ферис.

— Можехме да направим велики неща заедно, за умма . Толкова много неща.

Ферис изстена и главата му отново клюмна на гърдите. Беше получил достатъчно. Не искаше да насилва късмета си. Сюлейман му зададе още един въпрос, но той само изстена.

След десет минути Хани влезе с маската си, седна на третия стол и изкрещя на Ферис и Сюлейман да внимават. Говореше на груб арабски диалект, не с обичайния си изискан глас, а по начина, по който функционер на Ал Кайда би разпитвал бивш водач, предал каузата.

— Погледни ме, Карим ал Шамс. Великият „Сюлейман“. Получаваше ли информация от човека на ЦРУ Роджър Ферис?

Сюлейман се разсмя. Беше проява на независимост. Хани го удари, много по-силно, отколкото беше ударил Ферис. После го изрита здраво първо по пищяла, после по коляното, после в бедрото. Скритата камера хвана ръката и крака на Хани, но не и лицето.

— Получаваше ли информация от човека от ЦРУ Роджър Ферис? — повтори въпроса си Хани.

— Да — изстена Сюлейман. — И се радвам, че го направих. Благодаря на Аллах. Това беше нашата победа.

— Защо направи такова ужасно нещо? — изръмжа Хани.

— Гордеем се със стореното. Гордеем се с операцията с американеца.

— Ти си обида за мюсюлманите. Ще навра обувката си в устата ти. Ти си срам за умма .

— Не се срамувам. Гордея се. Тази операция с американеца беше нещо велико за мюсюлманите. Тя говори, че сме способни на всичко.

Хани стовари юмрука си в лицето на Сюлейман, все едно не можеше да сдържи яростта си. Кръв рукна от носа му. Хани го наруга, стана и си излезе. Зад двойното огледало операторът изключи камерата. Вече имаха всичко, което им трябваше.