Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Скъпи ми Роджър, всички в Йордания работят за мен. Защо тя да се различава от останалите? Но трябва честно да ти кажа, че се самозаблуждаваш, ако мислиш, че аз съм я изложил на опасност. Ти го направи. Ал Кайда наистина можеха да я отвлекат, ако не я бяхме задържали, за да я предпазим. Не бива да ми се сърдиш. Всички парченца бяха в ръцете ми. — Той дръпна продължително от пурата си и издуха идеални кръгчета дим, но Ферис не го гледаше.

— Толкова се уплаших за нея, Хани. Бях готов да умра заради нея. Ти го използва. Разчиташе на това. Без него планът ти нямаше да проработи. Обърна любовта ми към нея в оръжие. Как да простя това?

Хани мълчеше. Погледна към прозореца на остъклената болнична тераса и синята шир на Средиземно море, после отново се обърна към Ферис. За пръв път в очите му се четеше нотка на съжаление, която помрачаваше леко доволния им блясък.

— Съжалявам за това, Роджър. Разчитах на благородството ти, но ти наистина постъпи така, както би трябвало да постъпи всеки мъж. Не знаех колко много я обичаш, докато не говорихме насаме в апартамента й. Но ще ти кажа истината: това само ме накара да се потрудя още повече всичко да се получи както трябва. Следяхме те всяка секунда. Сложихме на обувките ти прах, който оставя следа, и можехме да я следваме; в плата на сакото, което ти даде шофьорът, имаше втъкани маркери. Самият президент на Сирия ни беше обещал помощта си, ако нещо се обърка.

Ферис кимна, но мислеше за Алис. Страните му отново поруменяха от гняв.

— Били сте я, когато сте я отвлекли от дома й, и сте я завели в Хама. Видях кръвта.

— Първо, скъпи мой, не е била отвлечена. И не сме я били, за бога! Беше дала кръв преди месец в Палестинския червен полумесец и ми хрумна, че по-късно може да ни дотрябва. Дори не сме разбивали апартамента й. Дойде с нас доброволно, поради една проста причина — мислеше си, че така ти помага.

— Не се е наложило да я принуждаваш?

— Не, изобщо. Алис е по-сложна, отколкото явно предполагаш. Тя живее живот, който не разбираш. Мислиш ли, че някой като нея може да работи в Йордания, да снове из палестинските лагери и да няма контакт с Мухабарат? Не го казвам, за да те разстроя, а за да те зарадвам. Като всичко ценно и тя е забулена. Тревожеше се за теб от много време, скъпи мой. И поради някаква странна причина тя те обича толкова, колкото и ти нея.

Ферис премигна и щом го направи, очите му се овлажниха. Изобщо беше ли разбирал нещо?

— Трябва да я видя. Къде е тя?

— Наблизо е. Знае, че си добре. Цветята в стаята ти са от нея.

— Мога ли да я видя?

— Разбира се, скъпи мой. Ти си свободен човек. Но мисля, че първо трябва да поговорим за Ед Хофман.

Ферис се сепна и се изправи. Мерило за това колко много се беше променил от каскадата събития беше фактът, че изобщо не се беше сетил за Хофман, откакто се беше събудил в болничното легло.

— Той знае ли какво се случи?

— О, да, до голяма степен. Не всичко. Той е в Аман. Затова всъщност те доведох тук. Освен че ти е роден град, това е място, където можеш да останеш невидим, докато решиш какво искаш да правиш с Ед.

— Сигурно е полудял. Това ще го съсипе.

— В никакъв случай. Това може да е звездният му час. Или поне разните там шефове във Вашингтон ще го приемат за такъв. Заедно ще използваме сведенията на Сюлейман за Пакистан, Ирак, Сирия и Европа. Не мисля, че ще продължи като хвалба, ако кажа, че това е най-големият ни успех срещу Ал Кайда. Сюлейман е човекът в центъра на всичко. Сега, когато го унищожихме, на Ал Кайда ще й трябват години да се възстанови.

— И светът ще си мисли, че всичко се дължи на операцията на Хофман?

— Разбира се. Истинските разузнавателни операции остават в тайна завинаги. Вие, американците, не можете да разберете това. Неспособни сте да пазите тайна, защото сте демокрация. Но ние нямаме този проблем. Когато се стигне до слава, ахлан уа сахлан , цялата е твоя. Или на Ед, бих казал. Ти си по-голям проблем.

— Защо трябва да съм проблем? Аз съм този, който го извърши. С твоя помощ, разбира се, Хани паша.

— Не разсъждаваш, скъпи. ЕД Хофман ще си помисли, че през цялото време си работил за мен. Може и да си бил мой виртуален агент, но той ще реши, че всичко е било истинско. Има някои неубедителни подробности. Ти произхождаш от мюсюлманско семейство и дядо ти е отишъл в САЩ от сунитския Триполи в Ливан, а ти не си казал на ЦРУ за това. Опасявам се, че може да им се види странно.

— Но и аз самият не знаех. Ти си този, който го откри.