Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Както сам каза, ние, американците, не знаем толкова, колкото си мислим, че знаем.

— Слава на Аллах, че все още имате приятели. Макар че не съм сигурен защо някой ще продължава да иска да ви помага — освен заради факта че сте толкова богати. Но, да, открих, че хората на Ед Хофман наблюдават Садики и брат му, за да ги използват в някаква глупава нова машинация. Тогава реших, че нещата са отишли прекалено далеч. И в твое лице имах идеалната стръв, Роджър. Човек, който можех да размахам под носа на Ал Кайда. Човек, който можеше да ми послужи като „дезертьор“ от ЦРУ. Мюсюлманин в ЦРУ с неопровержими доказателства в потвърждение на това.

— Откъде разбра, че съм мюсюлманин? Ако приемем за вярно, че не си накарал Садики да им подхвърли един куп фалшиви доказателства.

— Знаех го, защото направих проучване. Вие, американците, си мислите, че сте единствените, които могат да си вършат съвестно работата, но грешите. Имах предчувствие и направих някои проверки. Всъщност доста проверки. Накарах хората ми да прегледат архивите от статистическите преброявания на Щатите и списъка с пътници на кораби, акостирали на Елис Айланд, острова, където пристигат имигрантите. Пратих хора да посетят роднини в Босна, които ти дори не знаеш, че имаш. Един от моите хора отиде да говори с майка ти, за да види дали тя не знае нещо. След което изпратих цял екип в Триполи да прегледа османските архиви. Трябваха ни документи и знаехме, че хората на Сюлейман също ще дойдат да проверят. Те също не са глупави, приятелю мой. Затова трябваше да е вярно. Така и се оказа. Рожденото име на дядо ти е било Мохамед Фарес. Запазил го е в пълна тайна в Америка. Но, скъпи мой, тук е земята, откъдето започват тайните. Това, което е направил дядо ти, наричаме такия .

— Взех назаем тази дума от теб — отвърна Ферис. — Мислех, че я разбирам.

— Но, скъпи мой, такия не е нещо, което можеш да извадиш от кутия с фокуси. За един мюсюлманин това е средство за оцеляване. Дядо ти е разбирал какво е такия . Заради такия ти си тук днес. Именно това сме разбрали в пустинята. Единствено оцеляването е от значение. Не рискуваме богатството си за нищо друго.

Ферис си помисли колко усилия бяха вложили двамата с Хофман в измамата си — срещите в Абу Даби, Бейрут и Анкара, снимките и записите. Бяха се трудили толкова здраво и беше проработило — в полза на Хани. Ферис беше ядосан на Хани, но не можеше да не се усмихне на това, че йорданецът ги беше измамил толкова ловко.

— Когато изградихме легендата на Садики, това само улесни задачата ти, нали?

— Направи я много по-лесна. Можехме да се повозим на гърба ти. Когато включи за пръв път Садики в играта, и аз направих същото. Накарах го да се обади на истинската си свръзка в Ал Кайда — о, да, той имаше такава, — и да каже, че недоволен агент от ЦРУ му предлага да му издаде тайни. Не повярваха, но бяха любопитни. След първата среща с теб им даде истински сведения, предоставени от мен, разбира се. Повечето бяха негодни — стари мобилни телефони, операции, които бяха изстинали. Пробутах им чудна история за вербуването в Берлин и игрите ви с Амари. Тогава започнаха да смятат, че си истински предател, щом им пращаш подобна информация. Всеки път, когато викаше Садики на среща, им пробутвах нови материали. Ти едновременно изнасяше малкото си представление и потвърждаваше историята ми. Беше толкова удобно да се размятат снимки на Садики, заснети от наблюдателни камери, из Абу Даби, Бейрут и Истанбул, да не споменаваме Лондон и Париж. Истински късмет си беше.

— Направил си ни на глупаци.

— Не съвсем. Просто ви изиграх. Следвах вашия сценарий. Вие сте суперсила и създавате такова вълнение с всяко движение, дори и когато си мислите, че сте тихи и умни, че понякога ни излиза късметът да се плъзнем зад вас и да яхнем вълната.

— А обаждането от Сюлейман, което засякохме? И есемесът на мобилния му телефон? И те са твое дело, нали?

— Страхувам се, че да. Трябваше здраво да дръпнем конеца, за да сме сигурни, че ще можем да те доведем на тази финална среща. Трябваше да повярвате, че глупавата ви игра действа. Имахме стар подслушан разговор на Сюлейман в базата си данни. Съжалявам, но не е чак толкова трудно човек да ви манипулира.

Ферис събра длани и тихо изръкопляска, сякаш завесата на сцената беше спусната.

— Много впечатляващо. Единственото, което не мога да ти простя, е, че манипулира Алис. Животът й беше тук, в Йордания. Тя обичаше Аман. Ти унищожи всичко това. Тя никога вече няма да може да се върне. Ще си мислят, че работи за теб.