Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Добре. Значи се залавяме отново за работа. Слушай сега, уста Хани. Ти си учителят, а аз — ученикът. Но имам една идея за теб.

И така Хани слушаше, докато Ферис говореше. Как можеше да не го направи? Ферис мислеше на глас, съшиваше план, събираше нишки от Хофман, от Хани, дори и от самия Сюлейман, докато не се получи нещо, което звучеше свързано. Йорданецът беше предпазлив. Той не беше безразсъден комарджия. Знаеше кога да си прибере печалбата и да стане от масата. Но в това казино Ферис още имаше нещо голямо, за което да играе. Хани не се опита да го разубеди. Знаеше, че Ферис ще пробва да изпълни плана си, каквото и да му каже. В този смисъл Ферис държеше нещата в свои ръце. Може и да беше агент на Хани, „обективно казано“, но сега операцията беше негова.

Никозия/Дамаск

Лицето на Сюлейман се виждаше през дебелото стъкло на вратата на килията. Под очите му имаше торбички, изглеждаше потиснат и недоспал. Но дори и в плен в тайния затвор в Кипър, където Хани го беше скрил след нападението, той все още изглеждаше като човек, който се владее. Бяха му взели безукорната плетена шапчица за молитви и изисканата роба, с която беше облечен в Халеб. Сега беше облечен със затворнически дрехи — не с оранжев гащеризон, а с простите сиви памучни дрехи на кипърски затворник. Носеше ги като гневен израз на собствено достойнство. Нямаше лесно да го пречупят. Щеше да се наложи да му смажат костите от бой, преди да го накарат да проговори, и дори и Хани да беше готов да го направи, това щеше да изкорми онази част от него, която всъщност можеше да им разкрие полезни тайни. Хани се беше подготвил да чака — достатъчно дълго, за да открие психологическите лостове, които може да дръпне, за да предизвика желания ефект. Но щеше да е труден случай.

— Нека сам се пречупи — беше му предложил Ферис, докато още бяха в Триполи. В този момент Хани наистина си даде сметка, че Ферис е станал друг човек. Беше разбрал, че не можеш да счупиш камък с друг камък. Че камъкът трябва да се сцепи по пукнатините, които вече има. Намериш ли ги, трябва съвсем леко да натиснеш. В този смисъл Ферис се беше превърнал в човек от Изтока, използваше уменията, които бяха в кръвта му.

Хани и Ферис дойдоха в Кипър от Триполи — взеха хеликоптер още същия следобед, за да не губят повече време. Хофман ги чакаше в Аман и без изобщо да има представа какво става, се наслаждаваше на незаслуженото си признание. Алис чакаше в Ливан. Ферис не искаше да я вижда, докато не стане изцяло неин и напълно свободен от оковите на лъжите си. Бяха само Ферис и Хани. Бяха направили пълен кръг от миризливия апартамент в Берлин. Сега стояха извън килията на набелязаната си жертва — и извън ума й.

Хани заведе Ферис до една празна килия. Американецът беше облечен в мръсните дрехи, с които беше в Хама: грубите панталони, пропитата с пот риза. Имаше червени следи по лицето — настоя хората на Хани да го пребият, уж че е информатор, който не си е свършил работата. Бяха махнали превръзката от пръста му, така че червеното чуканче се виждаше и все още пускаше гной. Ферис каза на Хани, че е готов за разпита. Но в момента нямаше да разпитват Сюлейман. А Роджър Ферис.

Ферис седна на груб дървен стол и изчака хората на Хани да вържат ръцете и краката му. Стаята за разпити беше тясна и усойна; по стените имаше избила влага. Срещу Ферис се намираше видеокамерата на Сюлейман, сложена на същия статив като в Халеб. Хани седеше срещу Ферис с черна маска за ски.

— Пускай — рече Ферис. Имаше пауза, докато Хани включи камерата, и после Ферис започна да говори със задъхания хрипкав глас на мъж, пребит от бой, за да се пречупи.

— Казвам се Роджър Ферис. — Думите звучаха грапаво и накъсано, сякаш му ги вадеха от червата. — Работя в ЦРУ.

Ферис погледна към пода. Хвана остатъка от кутрето си със здравата си ръка, сякаш се страхуваше, че някой може да му осакати още един пръст.

Хани грубо му нареди да говори на арабски и да разкаже историята си. Ферис започна отново, бавно, на измъчения си университетски арабски.

— Аз съм Роджър Ферис. Работя за ЦРУ. Това е моята изповед. Години наред бях част от операция за проникване в Ал Кайда. Опитахме се да подлъжем мюсюлманите да последват нашия агент. Извиняваме се на всички мюсюлмани.

Ферис спря и уплашено погледна встрани от камерата, към Хани. В същия миг йорданецът го цапардоса по бузата. Ферис изпъшка, и то не само за пред камерата. Хани го беше ударил доста силно. Бузата му почервеня.