Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

След изпълнението тя отиде при него. Вече беше по-плаха. Може би я бе наранил, като не отвърна на погледите ѝ. Жената докосна нервно бижуто си и погледна ръцете и китарата му. Изглеждаше притеснена и замислена, а между очите ѝ имаше тревожна бръчица. Дан изпита внезапна симпатия и закрилнически инстинкт. Слезе от сцената и ѝ се усмихна. Тя сложи ръка на рамото му и каза на шведски:

– Беше невероятен. Знаех, че свириш на пиано, но това тук беше... магично. Ужасно си добър, Лео.

– Не се казвам Лео – отговори той.

Лисбет Саландер знаеше, че със сестра си Камила попадат в списъка на държавното учреждение, наречено Регистър за изследвания на генетиката и социалната среда. Регистърът беше секретен и малцина бяха чували за него, но по документи се водеше част от Института за медицинска генетика в Упсала, който до 1985-а бе носил името Държавен институт за расова биология.

В списъка имаше още шестнайсет души, повечето от които по-големи от нея и Камила. Всички бяха описани с означенията MZAи DZA. Лисбет бързо разбра, че MZозначава монозиготен и се отнася за близнаци от една яйцеклетка. С DZбяха обозначени двуяйчните близнаци. Аидваше от английската дума apart , което пък идваше от reared apart , отгледани поотделно.

Не беше трудно да се досети, че хората в списъка са двуяйчни и еднояйчни близнаци, които са били разделени едни от други според предварително изготвен план, особено като се имаше предвид, че двете с Камила, за разлика от другите, бяха отбелязани като DZ – failed A [57] Неуспешно разделени. – Б. пр. .С изключение на тях, разпределението беше равномерно. Имаше осем еднояйчни и осем двуяйчни близнаци, разделени като малки. Под имената бяха записани резултати от редица тестове за интелигентност и изследвания на личността.

Имаше двама от братя, които бързо се бяха откроили: Лео Манхеймер и Даниел Брулин. Описваха ги като огледални близнаци с необикновени заложби. Резултатите им бяха доста сходни, като редица от показателите бяха направо изключителни. Изглежда имаха номадски корени. В една бележка, подписана от М.С., пишеше:

Много интелигентни и извънредно музикални. Почти деца чудо. Но липсва инициативност. Предразположени към съмнения и депресия, вероятно и към психози. И двамата страдат от паракузис, слухови халюцинации. Самотници, но с противоречиво отношение към изолацията си. Търсят я. Изпитват едновременно „силно усещане за липса“ и „интензивна самота“. И двамата са съпричастни към другите и потискат агресията си – с изключение на отделни гневни изблици, възникнали във връзка със силни шумове. Забележителни резултати и на творческите тестове. Силно развити вербални способности. Въпреки това имат слабо самочувствие. Естествено, при Л. е малко по-добре, но не колкото очакваното. Може да се обясни с проблематичните отношения с майката, която не се привърза към него така, както се надявахме.

„...която не се привърза към него така, както се надявахме.“

На Лисбет ѝ призля от тази формулировка, без да отдава голямо значение на характеристиката като цяло, особено щом видя глупостите, изписани за нея и Камила. Сестра ѝ например беше „много красива, макар и малко хладна и нарцистична“. Малко хладна и нарцистична? Малко? Що за простотии! Спомняше си как Камила се взираше в психолозите със сърнените си очи и разбира се, завърташе и техните глави. И все пак... тук-там в материалите имаше и полезна информация, която можеше да доведе до нещо. Споменаваха се „злощастни обстоятелства“, поради които се наложило „да се информират родителите на Лео под строга тайна“. Не ставаше ясно за какво е трябвало да бъдат информирани. Но не беше невъзможно да става дума за самия проект, а това би било интересно.

Лисбет се сдоби с документи за близнаците, като хакна компютърната система на Института за медицинска генетика в Упсала и създаде мост между сървърната мрежа и вътрешната мрежа на РГС, Регистъра за изследвания на генетиката и социалната среда. Начинанието беше сложно и ѝ отне часове тежка работа. Знаеше много добре, че малцина биха могли да се справят с подобна хакерска атака, особено с толкова малко време за подготовка.

Ето защо се надяваше, че ще бъде богато възнаградена. Но се оказа, че замесените са били изключително внимателни. Лисбет не откри името на нито една от отговорните фигури. Имаше само инициали като Х.К. и М.С. Положението беше отчайващо и тя възложи надеждите си на документите за Даниел и Лео. Файловете бяха непълни. Очевидно по-голямата част от текста липсваше и беше архивирана по друг начин. Въпреки това материалите събудиха интереса ѝ – не на последно място заради въпросителния знак до името на Лео, който някой беше опитал да изтрие малко небрежно.