Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

Стоеше пред вратата и след малко чу някой да се приближава. Изпълнена с надежда, тя затвори очи и отправи молитва. После вратата се отвори и Фария се изплаши до смърт. Джамал носеше халат посред бял ден, беше рошав и небръснат и изглеждаше стреснат и неориентиран. За миг Фария си помисли, че е направила грешка. Но Джамал просто беше шокиран. Едва успяваше да повярва на очите си. Накрая каза:

– Слава на Бога!

Фария цялата се разтресе, падна в прегръдките му и не искаше да го пусне. Джамал я поведе навътре и заключи вратата. Тук също имаше допълнителна ключалка, която обаче накара Фария да се чувства в безопасност, за разлика от ключалката в дома ѝ. Дълго време двамата не продумаха. Просто се сгушиха в тясното легло, а часовете минаваха. Постепенно започнаха да говорят, да се целуват, да плачат и накрая да се любят. Напрежението в гърдите ѝ бавно се разсея. Страхът изчезна и двамата с Джамал се сляха по съвършено нов за нея начин. Това, което не знаеше – или по-скоро не искаше да знае, – бе, че в дома ѝ в Сикла се случва промяна. Семейството имаше нов враг и този враг беше малкият ѝ брат Халил.

На Микаел му беше трудно да разбере какво се опитва да каже Малин Фруде. От друга страна, беше толкова съсредоточен в това да открие Хилда фон Кантерборг, че почти не я слушаше. Возеше се в такси по Вестербрун [42] Мост над Ридарфиерден, свързващ кварталите Мариеберг и Лонгхолмен, намиращи се в западната част на централен Стокхолм. – Б. пр. , на път към Рутгер Фухсгатан. Долу в парка хората се припичаха на слънце. Във водата фучаха моторници.

– Слушай, Мике – каза Малин. – Моля те, наистина. Все пак ти ме забърка в тази каша.

– Знам, съжалявам. Просто съм малко разсеян. Да караме поред. Става дума за онази нощ, когато Лео е пишел в офиса си, нали?

– Точно, знаех си, че в случката има нещо странно.

– Каза, че си си втълпила, че пише завещание.

– Само че въпросът не е какво е писал. А как .

– Какво имаш предвид?

– Той пишеше с лявата ръка, Микаел. Изведнъж ми просветна, че Лео винаги е бил левичар. Пишеше с лявата ръка, хващаше ябълки, портокали, каквото и да е, все с лявата. Но сега е станал десничар.

– Звучи доста странно.

– Но е вярно. Вероятно подсъзнателно съм се замислила за това още когато видях Лео по телевизията преди известно време. В откъса, който показаха, той праваше PowerPoint презентация. И държеше дистанционното с дясната ръка.

– Извинявай, Малин, но това не може да ме убеди.

– Още не съм свършила. Аз също не му отдадох голямо значение, всъщност едва го забелязах. Но впоследствие нещо започна да ме гложди, затова днес наблюдавах Лео особено внимателно във „Фотографиска“. Знаеш, че с него се сближихме към края на престоя ми в „Алфред Йогрен“, и тогава обръщах внимание на всякакви неща – включително как държи предметите и така нататък.

– Разбирам.

– По време на лекцията правеше всичко по същия начин, само че огледално. Като всеки десничар, Лео хвана бутилката на масата с дясната ръка и отвинти капачката с лявата, а после отново използва дясната, за да хване чашата, докато си налива вода. Именно тогава мисълта ми хрумна за пръв път. След лекцията отидох при него.

– И разговорът не беше от най-сполучливите.

– Абсолютно. Той просто искаше да се отърве от мен. Но го видях да взима чашата вино от бара с дясната ръка. Направо настръхнах.

– Възможно ли е да е нещо неврологично?

– Самият той казва нещо такова.

– Какво? Попитала си го?

– Не аз. Но след срещата направо се смахнах. Отказвах да повярвам на очите си. Изгледах всички телевизионни клипове, които успях да намеря в мрежата. После се обадих на бившите си колеги, но разговорите просто потвърдиха, че съм откачила. Никой не беше забелязал такова нещо. Хората никога не забелязват нищо, замислял ли си се? Но после се свързах с Нина Вест. Тя е валутен брокер, умът ѝ сече и знаеше за какво говоря. Досещаш се как се зарадвах да го чуя. Нина е говорила с Лео по този въпрос.

– И той какво ѝ е казал?

– Засрамил се и започнал да мънка. После казал, че е амбидекстър.

– Какво е това?

– Да можеш да си служиш с двете ръце еднакво добре. Проверих. Около един процент от хората са така. Някои доста успешни спортисти са амбидекстри, като например Джими Конърс, ако си го спомняш.

– О, да.

– Лео казал, че след смъртта на майка си внезапно сменил ръцете, че това било част от освобождението му. Търсел нов начин на живот, като цяло.

– Това не е ли правдоподобно обяснение?