Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

Директорът на затвора погледна ръчния си часовник и отпрати една от затворничките, която дойде да се оплаче от жегата. Рикард Фагер беше на четиресет и девет години и доста красив, макар и в погледа му да имаше нещо празно. Носеше сив костюм, червена вратовръзка и нови обувки „Алдън“. Хората от ръководството обикновено не се обличаха показно, за да не провокират затворничките, но Фагер често правеше обратното, за да подсили авторитета си. Днес обаче съжаляваше за избора си. От челото му се стичаше пот, а сакото и залепналите за бедрата му крачоли го дразнеха.

Проведе един разговор по вътрешната линия, отиде при временния главен надзирател Хариет Линдфорш и зашепна в ухото ѝ. После двамата отидоха до килия номер седем, където вчера вечерта бяха изолирали Лисбет Саландер.

Лисбет седеше на бюрото си и правеше изчисления върху един конкретен аспект на така наречените примки на Уилсън, които придобиваха все по-централно значение в опитите ѝ да създаде теория на примковата квантова гравитация, когато чу Рикард Фагер и Хариет Линдфорш да влизат в килията ѝ. Не видя причина да вдига поглед и да прекъсва работата си. Затова и не забеляза как директорът сръчква Хариет и я подканва да обяви пристигането му.

– Директорът на затвора е дошъл да говори с теб – каза Хариет, едновременно остро и неохотно.

Чак тогава Лисбет се обърна и погледна Рикард Фагер, който тупаше ръкавите на сакото си, все едно се боеше да не би да се е изцапал тук вътре. Движеше незабележимо устни и мижеше, сякаш се опитваше да потисне гримасата си. Изглежда, не харесваше Лисбет кой знае колко, и добре правеше. Тя също не го харесваше. Беше прочела твърде голяма част от кореспонденцията му.

– Имам добри новини – каза той.

Лисбет мълчеше.

– Добри новини – повтори той.

Тя отново не каза нищо, което очевидно раздразни Рикард Фагер.

– Да не си глуха? – попита той.

– Не.

Лисбет гледаше в пода.

– Аха, хубаво – каза той. – Е, от присъдата ти остават девет дни. Но ще те освободим още утре. Сега ще бъдеш разпитана от комисар Ян Бублански от Стокхолм и искаме да се държиш отзивчиво.

– Значи, не искате да оставам тук?

– Няма значение какво искаме, имаме си директиви, а и персоналът потвърди...

На Рикард Фагер като че му беше трудно да продължи.

– ... че си се държала добре, а това е достатъчно за преждевременното ти освобождаване.

– Не съм се държала добре – каза Лисбет.

– Така ли? Получих доклади...

– Напудрени глупости, нищо повече. Точно като твоите собствени доклади.

– Какво знаеш пък ти за моите доклади?

Лисбет продължаваше да гледа надолу. Отговори бързо и формално, все едно четеше отнякъде.

– Знам, че са лошо написани и твърде многословни. Често използваш грешни предлози и пишеш надуто. Но преди всичко докладите ти са твърде украсени, издават невежество и понякога са лъжливи. Премълчаваш информация, с която безспорно разполагаш. Погрижил си се да заблудиш Службата за лишаване от свобода, че ситуацията в отделението е просто върхът. Това е сериозно, Рикард. Допринесъл си за превръщането на престоя на Фария Кази тук в ад. Това за малко да ѝ струва животът, което наистина ме вбесява.

Рикард Фагер не отговори. Просто зяпаше, а челюстта му потръпваше. Кръвта се оттече от лицето му, но той все пак опита да каже нещо. Прокашля се и заговори разпокъсано:

– Какво говориш, момиче? Какво имаш предвид? Чела си докладите ми? За някой публичен документ ли говориш?

– Някои от тях може и да са били публични.

Рикард Фагер не беше на себе си, когато полусъзнателно отвори уста.

– Лъжеш!

– Не лъжа. Чела съм ги, не е нужно да знаеш как.

Цялото му тяло се тресеше.

– Ти си...

– Какво?

На Рикард Фагер като че ли не му хрумна достатъчно силна дума.

– Искам да ти припомня, че освобождаването ти може да бъде отменено на мига – изръмжа вместо това.

– Ами отменяй го. Интересува ме само едно нещо.

По устните на Фагер изби пот.

– И какво ще да е то? – попита той безучастно.

– Фария Кази да получи подкрепа и помощ и да бъде държана в абсолютна безопасност, докато адвокатът ѝ, Аника Джанини, я изкара оттук. След това ще трябва да бъде включена в програма за защита на свидетелите.

Рикард Фагер изрева:

– Не си в позиция да изискваш каквото и да е!

– Тук грешиш, а и самият ти изобщо не би трябвало да имаш позиция – отвърна Лисбет. – Ти си лъжец и измамник, който е оставил гангстери да превземат най-важното отделение в затвора.