Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

Както обикновено, Ракел Грейс не беше доволна от свършената работа. Трябваше да бъде по-строга с чистачките. Сега се налагаше да мие и подсушава сама, да полива саксийните си растения и да подрежда книгите и чашите. Освен това се чувстваше зле и от главата ѝ падаха кичури коса. Имаше да свърши много неща, но първо препрочете документите, които бе взела от Холгер Палмгрен. Не беше особено трудно да се досети кои бележки го бяха накарали да проведе телефонния разговор.

Сами по себе си те не бяха обезпокоителни, най-вече поради факта, че Телебориан бе проявил добрината да спомене Ракел само с една буква. Не се описваше самата им дейност, нито се споменаваха други деца. Така или иначе, проблемът не бе в това. Проблемът беше, че след всички тези години Холгер Палмгрен бе прочел документите точно сега.

Това можеше да е просто съвпадение, разбира се. Мартин Стейнберг смяташе така. Може би бележките бяха попаднали при Холгер още преди години, а той просто ги беше разлистил инцидентно и се бе зачудил над някои подробности, без да им отдава голямо значение. При такъв сценарии акцията ѝ би била безумна грешка. Но Ракел Грейс не вярваше в съвпаденията, не и когато толкова неща висяха на ръба на бездната. А и тя знаеше, че неотдавна Холгер Палмгрен бе посетил Лисбет Саландер в женския затвор „Флудберя“.

Ракел Грейс не възнамеряваше отново да подцени Лисбет Саландер, особено като се има предвид, че в документите се споменаваше Хилда фон Кантерборг. Хилда беше единствената връзка, която би могла да отведе Лисбет до нея. Вярно, Ракел Грейс беше убедена, че след злополучното си приятелство с Агнета Саландер, Хилда не се е разприказвала пред никого. Но нямаше гаранция, пък и съвсем не бе невероятно да съществуват копия от документите, така че беше изключително важно да се запита как Палмгрен се е сдобил с тях. Дали това бе станало във връзка със старото разследване на Телебориан, или ги бе получил по-късно, и в такъв случай от кого? Ракел беше убедена, че са премахнали всяка по-деликатна документация от психиатричната клиника „Санкт Стефан“, но може би... Ракел потъна в размисли и внезапно ѝ хрумна нещо: Йоханес Калдин, началникът на детското отделение. Калдин им беше като трън в очите. Възможно ли бе да е оставил някакви материали след смъртта си? Или може би някой от обкръжението му, като например...?

Ракел изруга.

– Естествено, онази вещица.

Отиде в кухнята и изпи две обезболяващи с чаша лимонена вода. После се обади на Мартин Стейнберг – страхливецът трябваше да се размърда – и му каза незабавно да се свърже с Май-Брит Турет , както донякъде неволно я нарече Ракел.

– Още сега – каза тя. – Веднага!

После си направи салата с рукола, орехи и домати и почисти банята. Часът беше пет и половина следобед. Беше горещо, въпреки отворената балконска врата. Искаше ѝ се да свали полото и да облече ленена риза. Устоя на изкушението и отново се замисли за Хилда. Презираше я. Хилда беше пияница и лека жена. Въпреки това едно време Ракел ѝ завиждаше. Хилда привличаше мъжете, а също така жените и децата. В доброто старо време, когато всички имаха толкова големи очаквания, идеите на Хилда се отличаваха с размах и свобода.

Проектът им всъщност не беше уникален. Имаха източник на вдъхновение в Ню Йорк. Но Ракел и Мартин посветиха дълги години на работата си и въпреки че резултатите ги изненадваха, а понякога и ги разочароваха, те никога не бяха смятали, че цената е твърде висока. Някои деца имаха по-лош късмет от други, вярно. Но такава беше лотарията на живота.

В основата си Проект 9 беше благороден и важен – така го възприемаше Ракел. Можеше да помогне на света да разбере как се създават по-силни и хармонични индивиди. Ето защо така се ядосваше, че Л.М. и Д.Б. изложиха на риск целия им труд и я принудиха да прибегне до такива ексцесии. Самите закононарушения не я измъчваха толкова, което понякога ѝ се струваше странно. Все пак Ракел Грейс не бе лишена от самосъзнание. Знаеше, че не е предразположена към разкаяние, но последствията я тревожеха.

От улицата долитаха отдалечени викове и смях. В кухнята и всекидневната миришеше на почистващ препарат и медицински спирт. Ракел отново погледна ръчния си часовник, стана от бюрото и взе друга лекарска чанта, черна и по-модерна, както и нова, дискретна перука, слънчеви очила, две канюли, ампули и малко шишенце със светлосин цвят. Накрая грабна сребрист бастун от гардероба и сива шапка от рафта в антрето. Излезе навън и зачака Бенямин да я вземе и да я откара в Сканстул.