Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

Тя затвори очи.

– ...се намери повод да го ликвидират. Убиха беззащитен стар мъж в собственото му легло и честно казано, това ме вбесява, особено като се има предвид, че двамата с Холгер...

Тя така и не завърши изречението и като че ли не знаеше какво повече да каже. Загледа се с празен пог​ лед някъде встрани, но след малко изпъна гръб и погледна право към събралите се хора.

– Последния път, когато се видяхме, говорихме за статуята ей там – продължи тя. – Холгер се чудеше защо тя ме впечатлява толкова много, а аз казах, че никога не съм я възприемала като паметник на героична постъпка. За мен тя изобразява гнусното малтретиране на един дракон. Холгер ме разбра и ме попита какъв тогава е този огън, който бълва драконът? Казах, че това е същият огън, който гори във всички тормозени хора. Същият огън, който ни изпепелява, но понякога... ако някой глупак като Холгер ни забележи, поиграе с нас малко шах, заприказва ни и изобщо се поинтересува от нас, огънят може да се превърне в нещо съвсем различно. В сила, която ни помага да отвърнем на удара. Холгер знаеше, че човек може да се изправи дори когато е прободен с копие, затова беше такова досадно мрънкало.

Лисбет отново замълча, след което се обърна, пок​ лони се сковано към ковчега и каза „благодаря“ и „извинявай“. Долови погледа на Микаел Блумквист, който ѝ се усмихна, и тя може би отвърна на усмивката му. Трудно е да се каже.

Хората зашепнаха и се разшумяха. Предстоеше сбогуването с покойника, но на свещеничката ѝ беше трудно да въдвори ред. Ето защо никой не забеляза как Лисбет Саландер се изниза покрай скамейките, излезе навън и се отправи към площада и уличките на Гамла стан.

Благодаря от сърце на моя агент Магдалена Хедлунд и издателите ми Ева Йедин и Сусана Романус.

Голямо благодаря и на редактора ми Ингемар Карлсон, на брата на Стиг Ларшон, Йоаким, и на техния баща Ерланд, на приятелите ми Юхан и Джесика Нурберг, както и на Давид Якоби, специалист по сигурността в „Касперски Лаб“.

Благодаря също и на английския ми издател Кристофър Маклехоуз, на Джесика Баб Бунде и Йохана Кинш от „Хедлунд Ейджънси“, на Нанси Педерсен, професор по генетична епидемиология в Шведския регистър на близнаците, на Улрика Блумгрен, инспектор в затвора „Хал“, на Светлана Лагеркранс, главен лекар и доцент в университетска болница „Каролинска“, на Хедвиг Шелстрьом, професор по компютърни науки в Кралския технически институт, на Агнета Гешуинд, заместник-директор на Стокхолмския градски регистър, на Матс Галвениус, вицепрезидент на „Свенск Фьоршекринг“, на съседа ми Йоаким Холман, на Даника Крагич Йенсфелт, професор по компютърни науки в Кралския технически институт, на Ниряр Мазумдер и Сабикунахер Мили, и разбира се, на Линда Алтрув Берг и Катерине Мьорк от „Агенция Нурщедс“.

И винаги, винаги на моята обична Ане.

Регент на Швеция в периодите 1470–1497 г. и 1501–1503 г. – Б. пр

Прочута църква, построена през XIII век. Намира се до Кралския дворец в Стокхолм. – Б. пр.

От Kriminalvården, шведската служба за лишаване от свобода и пробация. – Б. пр.

Квартал в покрайнините на Стокхолм. – Б. пр.

Вид ножове, разпространени главно в Индонезия. – Б. пр.

Лютив спрей. Съкращението идва от сълзотворната съставка oleoresin capsicum. – Б. пр.

Свързване с базата данни, търсене, заявка, отговор, заобикаляне на проверката на сигурността. – Б. пр.

Отказан достъп. – Б. пр.

Предоставен достъп. – Б. пр.

От Säkerhetspolisen, шведската служба за сигурност. – Б. пр.

Генерална дирекция за външна сигурност, на френски DGSE. – Б. пр.

Агенция за национална сигурност, на английски NSA. – Б. пр.

Най-източният залив на езерото Меларен. Намира се в центъра на Стокхолм, където езерото се среща с Балтийско море. – Б. пр.

Централната шведска банка. – Б. пр.

На фондовата борса „пазар на биковете “ означава печеливш пазар, в който цените се покачват, което поощрява купуването. – Б. пр.

Един от кейовете в централен Стокхолм. – Б. пр.

Независимо сдружение на шведските фондови инвеститори. – Б. пр.

Живописен крайбрежен булевард, където се издигат високи каменни сгради от края на XIX и началото на XX век. – Б. пр.