Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

Микаел поддържаше връзка и със Соня Мудиг, която ръководеше подновеното разследване на смъртта на Джамал Чаудъри, която вече се разглеждаше като убийство. Башир, Разан и Халил Кази, както и още двама души, бяха задържани и очакваха съдебния процес. Бенито беше преместена в затвора „Хамерфорш“ в Херньосанд и срещу нея също щяха да бъдат повдигнати нови обвинения. Микаел често водеше дълги разговори и с Бублански, а освен това влагаше повече усилия от всякога в чисто езиковата страна на писането.

Накрая обаче дори той остана без сили. Имаше нужда от почивка и малко спокойствие. Вече виждаше едва ли не двойно, а у дома пред компютъра беше горещо и задушно. Един следобед почувства копнеж и се обади на Малин Фруде.

– Моля те – каза той. – Не можеш ли да дойдеш?

Малин откликна и каза, че може да намери кой да гледа детето, стига Микаел да обещае да купи ягоди и шампанско, да махне кувертюрата на леглото, да не се разсейва и да не се държи като проклетия Кале Блумквист. Той сметна, че условията звучат разумно, и не след дълго двамата се въргаляха в леглото, щастливи, пияни и забравили за околния свят. Докато Ерика Бергер не дойде на спонтанно посещение с бутилка скъпо червено вино в ръка.

Ерика никога не бе смятала, че Микаел е образец на добродетелта, пък и самата тя беше омъжена и не особено съвестна, що се отнасяше до любовните забежки. Въпреки това ситуацията излезе от контрол. Разбира се, Микаел би могъл – ако имаше време и сили – да анализира защо всичко тръгна толкова накриво. Но една от причините беше пламенният темперамент на Малин, както и това, че Ерика се почувства наранена и смутена. Всъщност всички бяха смутени. Жените се скараха помежду си, а после се нахвърлиха и на него, или поне Ерика му се нахвърли, след което си тръгна побесняла, затръшвайки вратата.

Оттогава двамата с Микаел разговаряха доста лаконично, и то само по чисто професионални въпроси. Сега обаче Ерика лежеше и четеше, а Микаел си мис​ леше за Лисбет. След като я изписаха от болницата, тя замина първо за Гибралтар, а после за Токио. Въпреки това те общуваха редовно и си говореха за Фария Кази и разбира се, за разследването срещу отговорните фигури в Регистъра.

Засега обществото не бе запознато с цялостния контекст, а имената на заподозрените все още не бяха публикувани. Ето защо Ерика бе предложила да побързат и да издадат извънреден брой, преди някой да им е отмъкнал историята. Може би затова така се ядоса, когато завари Микаел да пие шампанско в леглото с друга жена, все едно успехът на „Милениум“ не беше заложен на карта.

В действителност той се отнасяше възможно най-сериозно към задачите си. Сега хвърли кос поглед към Ерика, която най-накрая свали очилата си за четене, изправи се и тръгна към кухнята. Носеше дънки и синя блуза с отворено деколте. Настани се до Микаел, който не знаеше какво да очаква – аплодисменти или критика.

– Не разбирам – каза тя.

– Това звучи притеснително – отговори той. – Надявах се, че ако не друго, поне съм внесъл малко яснота около историята.

– Не разбирам защо са го пазили в тайна толкова дълго.

– Лео и Дан?

Тя кимна.

– Както съм написал, имало е доказателства, уличаващи Лео в незаконни сделки с помощта на подставени лица. Сега може и да е очевидно, че Ракел Грейс и Ивар Йогрен са го натопили, но Лео и Дан не са открили начин да ги разобличат. Освен това – надявам се, че това също става ясно от текста – двамата са харесали новите си роли, пък и не са им липсвали пари. Лео често е превеждал сериозни суми на Дан, а и мисля, че братята са изживявали нов вид свобода. Свободата на актьорите, така да се каже. Получили са възможността да започнат отначало и да открият нещо ново. Дори бих казал, че ги разбирам.

– И са се влюбили.

– В Юлия и Мари.

– Снимките са чудесни.

– И това е нещо.

– Имаме късмет, че работим с добри фотографи, ако не друго – каза тя. – Но нали се сещаш, че Ивар Йогрен ще ни съди до дупка?

– Мисля, че сме добре подготвени в това отношение, Ерика.

– Опасявам се да не ни погнат и за клевета срещу починал човек заради онзи стар ловен инцидент.

– Смятам, че там също мога да се аргументирам. Пък и всъщност говоря единствено за съмнителните обстоятелства около смъртния случай.

– Не знам дали това е достатъчно. Звучи доста компрометиращо.

– Окей, пак ще го погледна. Има ли нещо, което не те притеснява, или което даже... проумяваш?

– Това, че си задник.

– Само малко. И главно вечерно време.