Пол Ливайн - Ези-тура

— Това е друго. — Виктория реши, че той говори сериозно и заслужава сериозен отговор. — Ако искаш съвет за връзките си, мога да ти помогна. Първо, можеш да опиташ да излизаш с подходяща необвързана жена.

— Искаш да кажеш никакви укриващи се престъпнички?

— Говоря сериозно, Джейк.

— Като става дума за излизане, днешните момчета и момичета май само играят компютърни игри и си правят татуировки.

— Не и мъжете на твоята възраст.

— Ау! Посланието е прието.

— Радвам се. Някои мъже си мислят, че ковеш пирони, а ти замахваш да ги удариш с чук.

— А относно жълтия код, последния път когато говорихме, беше вдигнала зеления флаг.

— По дяволите, Джейк! — Не можеше да повярва, че го споменава. Досега и двамата избягваха да говорят за онази срамна вечер. — Ти постъпи като истински джентълмен и го оцених.

— Като истински мъж искаш да кажеш.

— Сега, когато обаче повдигаш въпроса за това…

— Под „това“ разбираш безсрамната си постъпка.

— Губиш всякакви точки като джентълмен и мъж.

Това го накара да млъкне за известно време. Свих по надлеза на 1-95 към „Макартър“. При по-рядък трафик на естакадата щяха да са в кантората на Ласитър след петнадесет минути.

— Да се върнем на въпроса за достоверността Бени — каза Ласитър.

Виктория беше благодарна, че пак ще говорят за делото.

— Да предположим, че Бени наистина е влюбен в Надя — продължи той. — Възможно ли е да й предложи толкова много пари и да й пожелае щастие с истинската й любов?

— Ти си мъж. Какво мислиш?

— All you need is love. Това може да е така за теб и Соломон. Може би дори за мен. Обаче Бени не е като нас. Говореше пълни фантасмагории. Престъпниците от кариерата, като него и братята Гореви, са социопати. По дефиниция те не възприемат човешките емоции на взаимността в отношенията.

Виктория не отговори и той я погледна крадешком. Беше забила поглед във външното огледало за обратно виждане.

— Какво има? — попита я.

— Един сив рейндж роувър се движи след нас от доста време.

— Мануел Домингес. Бени Коен още не е приключил с нас.

На стълбите към кантората на Ласитър на втория етаж Виктория си даде сметка, че е гладна. Може би защото вдъхваше аромат на пикантно пикадильо с чесън, захар и стафиди, който се носеше от кубинския ресторант на първия етаж.

Седнаха един срещу друг на старата дъбова маса в малката конферентна стая. Ласитър заговори:

— Да систематизираме. Какво знаем и какво не.

— В офиса на Горев имало конфликт. Надя настоява да получи паспорта и парите си, но в думите й се прокрадват термини като „федерално престъпление“ и така нататък, които карат Горев да заподозре нещо. Заплашва я и споменава дупка, дълбока шестстотин метра, която знаем, че е диамантената мина „Мирни“ в Сибир. Също така споменава и бижутер, за когото знаем, че е Бени Коен и е шеф на Горев. Горев обвинява Надя, че е казала на властите за Аерофлот 100 който предполагаме, че е полетът, с който е пристигнала в Ню Йорк.

Забеляза, че Ласитър кима одобрително. Заедно работеха добре.

След това пое той:

— Соломон казва на ченгетата, пристигнали на местопрестъплението, че Горев е извадил пистолет и им е наредил да се съблекат, за да види дали не носят микрофони. Докато Горев наблюдава Соломон, Надя измъква глока на Бени от чантата си и изстрелва куршума, убил Горев. След това опразва сейфа, необяснимо защо взима пистолета на Горев и излиза през задната врата, като заключва Соломон вътре. А… освен това подхвърля оръжието, с което е извършено убийството, на Соломон, който изпада в паника и пуска още два куршума към вратата, когато биячите на Горев опитват да влязат. Когато идват ченгетата, оръжието на убийството е у него. — Ласитър повдигна вежди. — Това, ако мога да се изразя така, е една от най-лайняните истории, които някога ми е казвал клиент.

— После Стив настоя да престанем да търсим Надя — каза Виктория. — Не можах да разбера защо, но ти разбра.

— Защото не гледам Соломон през премрежения поглед на любовта.

— Ти се досети, че Стив е излъгал полицията. Надя не е стреляла по Горев. Направил го е Стив. По онова време все още се надявахме да е било самозащита защото вярвахме, че Горев е имал пистолет. После по телефона Надя ми каза, че руснакът не е имал оръжие. Тоест всякаква възможност за позоваване на самозащита и правото да останеш където си отпада.

— И това ни води къде, Вик?

— Добре. Ти смяташ, че безумната версия, която Стив е дал на ченгетата, ни връзва ръцете.