Пол Ливайн - Ези-тура

— Господин К. е на верандата.

Черният костюм ни преведе през стая колкото футболно игрище към френските прозорци от другата страна. Плочите на пода бяха бежови. Стените — приглушен неутрален цвят в същата тоналност. Кристалните полилеи бяха големи, но без всичките финтифлюшки, които често се виждат в подобни къщи. Въпреки размера обзавеждането клонеше към минимално. Би могло да се каже дори пестеливо.

През френските прозорци се разкриваше чудесна гледка към басейн с преливащ борд, площадка за слънчеви бани и просторната водна ивица, която водеше към Залива. Черният костюм задържа учтиво вратата и излязохме на покрита веранда с таванни вентилатори и дълга гранитна маса.

— Аз съм Бенджамин Коен. — Един дребен мъж стана от масата, поклони се на Виктория и ми подаде мека месеста длан, за да я стисна. — Хората ме наричат Бени Бижутера.

— Джейк Ласитър — представих се. — А това е Виктория Лорд.

Той ни се усмихна, сякаш сме стари приятели, които не са го посещавали отдавна. Беше с кремава копринена риза с копчета, които приличаха на сиви перли. Елегантните му панталони бяха на малки квадратчета, черно и същия кремав цвят като ризата. Носеше мокасини от мека черна кожа със сребърни токи, които напомняха украшение на конска сбруя. „Ферагамо“ или „Гучи“, предполагам. Ако застанеше на пръсти, може би щеше да достигне един и седемдесет.

Изглеждаше между петдесет и осемдесет. Беше невъзможно да се прецени възрастта му. Гладка стегната кожа. Нито бръчица на челото, а очите бяха съвсем малко по-отпуснати, отколкото би могло да се очаква. Беше работил сериозно. И много.

— Мога ли да ви предложа нещо? — Отчетлив нюйоркски акцент. — Лимонада? Нещо по-силно? Нещо леко за похапване?

И двамата отказахме.

— Е, харесва ли ви къщата ми?

— Да си призная — казах, — цветовете ми се струват малко убити.

— Джейк! Това не е учтиво! — укори ме Виктория.

— Така има по-добра пазарна стойност — обясни Бени.

— Предпочитам да живея в настоящето — отбелязах.

— Разбираемо е. Кой знае кога може да те сполети трагедия?

Може би беше заплаха. Може би беше учтив разговор.

— Знаеш ли как влязох в моя бизнес, Ласитър?

Поклатих глава.

— Започнах като шлифовач на диаманти в Ню Йорк. За стария Слуцк. Ортодоксален евреин, разбира се. Знаеш ли защо евреите се занимават с диамантения бизнес?

Отговорих, че не знам.

— Да кажем, че си евреин в Лисабон, през петнадесети век. Би могъл да си в диамантения бизнес или в бизнеса с добитък. Идва обаче време, когато Португалия решава да изгони евреите, както става през 1497 година, и тогава е много по-лесно да пътуваш с диаманти, отколкото с крави.

— Звучи логично — съгласих се.

— Това са същите евреи, които Испания прогонва през 1492 година — добави Виктория. — Точно когато са мислели, че най-накрая са открили убежище, се случва отново, в Португалия.

— Имаш умна сътрудничка, Ласитър.

— Принстън и Йейл — обясних.

— Както и да е. От стария Слуцк научих всичко за диамантите и как да се отнасям с хората.

— Значи е бил добър шеф — казах.

— Познаваше диамантите. Обаче добър шеф — не точно! Беше най-гадният кучи син в централната част на града. Четеше Талмуда цяла сутрин и крещеше на работниците през останалото време. Научих се да правя всичко наопаки. Отнасям се с работниците си като със семейство. Плащам им добре. Изпращам лекари на децата им, когато са болни, и подаръци, когато се женят. Никога не съм търпял служители, които се отнасят зле с подчинените си.

— Това е нещо добро — обади се Виктория.

— Да вземем Николай Горев например. Алчен и глупав. Казах му да не смъква по толкова много пари от клиентите, за да си няма проблеми с компаниите за кредитни карти. Освен това мамеше момичетата — задържаше заплатите им, принуждаваше ги да правят секс. Смъртта му не ме натъжи. — Обърна се към мен. — Е, Ласитър, а какво искаш ти?

— Първа точка в списъка. Доказателства, че клиентът ми е невинен.

— Не, не, не. Това го иска Соломон. Ти, момче. Имам предвид, в живота.

— Искаш да си говорим за живота?

— Напоследък при мен не идват много хора. И малкото, които идват, са или руски горили, или красиви млади жени, които не могат да водят разговор. — Пусна лека лукава усмивка. — С изключение на shayna maidel на име Надя, но ще говорим за нея след малко.

— Ухажвал съм няколко еврейки — както и жени от почти всички останали етнически групи, включително индианка семиноли — така че разбрах какво каза. „Хубаво момиче“ на идиш.