Пол Ливайн: Зелено дайкири

Задължен съм на много хора, които щедро ми предоставиха времето и опита си.

Ранди Андерсън — забележителен сценарист, печен покерджия и мъдър приятел — ми помогна неимоверно за създаването на Стив Соломон и Виктория Лорд.

Едуард Шохат, ас сред адвокатите, сподели енциклопедичните си познания по наказателно право. Ейнджъл Кастило-младши, начетен юрист, ме напътстваше през Литъл Хавана и гражданските съдилища.

Специални благодарности на общинските съдии от Маями Лестър Ланджър и Станфорд Блейк и на асистентката по юридически въпроси Тери Съливан, помощник щатския адвокат Кристина Матяк, помощник обществения защитник Ивон Колодни, обществения защитник на доброволни начала Йоланда Бърковиц и заместник-директорката на фондация „Глас в защита на децата“.

Рик и Сю Нюхаузър любезно ми позволиха да се възползвам от дома им в Гейбълс Истейтс като мизансцен. Възползвах се от опита на обществените защитници „Гросман и Рот“ благодарение на непрекъснатата подкрепа на асовете в съдебната зала Стюарт Гросман и Нийл Рот.

Мъжът в ареста разхлаби вратовръзката си, захвърли изпомачканото си велурено сако в ъгъла и се изтегна върху твърдата пластмасова пейка. Жената в килията отсреща съблече тесния си кариран жакет, сгъна го внимателно, преметна го през ръка и започна да се разхожда.

— Спокойно, Вики. Няма да ни държат дълго — обади се мъжът.

— Виктория — поправи го жената. Стъпките й гневно отекваха по голия циментов под.

— Чакай да отгатна: никога досега не са те задържали за обида на съда.

— Ти пък се държиш като че ли са ти дали медал.

— Адвокат да се страхува от затвора е все едно хирург да се страхува от кръв — отвърна Стив Соломон.

— Чух, че си прекарал повече време зад решетките от клиентите си — подметна Виктория Лорд.

— О, благодаря! Страхотен финал за радиорекламите ми. „Ти закона наруши, а Стив на топло ще лежи.“

— Ти си най-неетичният адвокат, когото познавам.

— Още си нова. Има време.

— Тъпо копеле — измърмори тя и се извърна.

— Чух го — отвърна той.

Хубав профил, помисли си Стив. Привлекателен по един изискан, изтънчен като дайкири начин. Дълги крака, малък бюст, изваяна брадичка, кокалеста атлетична фигура.

Зелени очи, изпъстрени със сиво, и разрошена медноруса коса, вдигната нагоре като птиче гнездо. Наперена и секси. Никога досега „тъпо копеле“ не му беше звучало така възбуждащо.

— Ако не беше толкова арогантна, щях да те науча на разни трикове в съда.

— Тези ги приказвай на надуваемата си кукла.

— Тъпа забележка. Това беше веществено доказателство.

— Така ли? Видели са я в колата ти. Надута до спукване.

— Слагам я на предната седалка, за да мога да използвам аварийното платно.

Тя се приближи до вратата на килията. Сенките от решетките преминаваха по лицето й.

— Чела съм досието ти, Соломон, знам всичко за теб.

— Ако ме преследваш, ще изискам ограничителна заповед.

— Подиграваш се със закона.

— Сам си създавам закони. Соломонови. Първият: Ако законът не работи, изработи го ти.

— Трябва да те арестуват.

— Вече го направиха.

— Ти позориш професията.

— Стига, де. Нямаш ли сърце, Вики?

— Виктория! Не, нямам. Аз съм прокурор.

— На бас, че според теб и Жан Валжан е бил за затвора.

— Откраднал е хляба, нали?

— Щеше да гориш вещици на клада.

— Първо щях да ги изчакам да обжалват — разсмя се тя. Прехвръкна електрическа искра.

„По дяволите, бива си я.“

Парираше щуротиите му, саркастичните й забележки бяха по-остри от неговите. И още нещо му харесваше. Нямаше нито халка, нито годежен пръстен. Госпожица Виктория Лорд, прокурор новобранец, явно освен сприхава беше и необвързана. Някъде към двайсет и осем. Седем години по-млада от него.

— Ако имаш нужда от помощ в съда — каза той, — с удоволствие ще ти бъда наставник.

— Така ли му се вика вече?

Туше. Обаче го каза с усмивка. Може би не беше толкова битка, колкото начало на любовна игра. След парирането следва мушкане, нали така? Колкото повече се замисляше, толкова по-уверен ставаше.