Супер, помисли си Виктория, комплимент от Соломон — полезно като борсов съвет от брокера на Марта Стюарт 4 4 Известна телевизионна водеща, която по съвет на брокер продала акциите си — впоследствие осъдена на 5 месеца затвор. — Б.пр.
.
— Вече е по-добра от твоите малоумници, които искат да си кажат цялата пледоария до четири часа и да си вървят у дома.
— Гледай си работата, Левако.
„Левако“. Това пък какво значеше? Трябваше да разпита.
— Госпожице Лорд, не можете да позволявате на господин Соломон дави дразни, досажда или дискредитира. — Пинчър имаше проповедническия маниер да използва алитерация и адвокатския навик да изрежда три думи, когато и една стигаше.
— Да, сър — отвърна Виктория.
— И аз съм водил дела срещу господин Соломон — продължи Пинчър.
— Рей Сладура е върхът — намеси се Стив. — Никой не може като теб да накара ченге да лъжесвидетелства.
Белезниците звънтяха, докато Пинчър размахваше пръст пред лицето на Стив:
— Спомням си как ти подкупи един пристав да занесе два кашона бира на съдебните заседатели по дело за шофиране в нетрезво състояние.
— „Подкуп“ е грозна дума — отвърна Стив.
— Как ще наречеш места в ложите за мач на „Делфините“?
— Мъчение, като ги знам как играят.
— Ти си сатана, облечен в „Армани“ — каза Пинчър.
— „Мене Уеърхаус“ — поправи го Стив.
— Издигна обструкцията на правосъдието в изкуство.
— Ако знаех какво е обструкция, щях да съм още по-добър.
— Имаме досието ти. Обида на съда, несериозни искове, нелепи правни аргументи.
— Ласкател! — каза Стив.
— Още циркови номера и ще накарам адвокатската колегия да ти продупчи билета. — Пинчър спусна белезниците си и му отправи сдържана студена усмивка. — Ако не внимаваш къде стъпваш, ще свършиш като твоя старец.
— Не го намесвай! — Тонът на Стив стана сериозен.
— Хърбърт Соломон също си мислеше, че е над закона.
— Той беше най-добрият съдия в областта.
— Вие още сте били малка, госпожице Лорд — поясни Пинчър. — Бащата на Соломон беше лишен от правото да бъде съдия.
— Сам си подаде оставката!
— Преди да го подведат под отговорност. Скандал с подкуп, нали?
— Много добре знаеш какво беше. Скалъпена история от корумпиран адвокат.
— Тогава още бях заместник, но разгледах обвиненията. Твоят баща е корумпиран.
Стаята се беше изпълнила с напрежение.
— Какво е наказанието за побой над щатски прокурор? — попита Стив. Юмруците му се свиваха и отпускаха.
Пинчър се люлееше на пети като професионален боксьор.
— Не ти стиска.
Двамата мъже бяха впили погледи един в друг.
— Момчета, ако сте свършили да си размахвате пишките — чу се да казва Виктория, — искам да знам дали да се връщам в съда, или да си търся нова работа.
След продължително мълчание Стив се разсмя и напрежението взе да спада. Сега пък тя се опитваше да помогне на него.
— Майната ти, Рей!
— Досега никога не съм те виждал да отстъпваш. — Пинчър се смръщи подозрително, сякаш Стив можеше да го цапардоса в мига, в който свалеше гарда.
— Вики ми влияе.
— Виктория — поправи го тя.
Пинчър прецени първо единия, после другия, дръпна долната част на ухото си и каза:
— Госпожице Лорд, понеже знам склонността на господин Соломон към провокации, днес няма да ви уволня.
— Благодаря ви, сър — въздъхна тя и раменете й се отпуснаха.
— Смятайте, че сте в изпитателен срок.
Доброто дело за седмицата, помисли си Стив, помогнах й да си спаси работата. Какъв подлец беше този Пинчър да си го изкарва на новобранец! Стив се чувстваше неловко, сякаш неволно присъстваше на семейна свада. Виктория се опитваше с всички сили да бъде твърда, но той видя как долната й устна потрепна и бузите й се изчервиха. Беше уплашена и това го трогна.
Силно пускане на вода прекъсна мислите му, безпогрешният звук от древна тоалетна. Миг по-късно вратата към личните покои на съдия Ървин Гридли се отвори и съдията излезе оттам със спортните страници на „Маями Хералд“.
— Какви бяха тези крясъци? — попита той провлечено.
Беше на около петдесет и пет и вече бе пуснал шкембе, но все още можеше да подтичва до страничната линия при дълъг пас. Понеже страдаше от пристъпи на диплопия 5 5 Сдвоен образ и замъгляване на погледа. — Б.пр.
, в съда носеше трифокални очила, но ги сваляше по време на неделните мачове, което според Стив обясняваше някои от неговите по-забележителни решения, включително и спирането на играта заради прекалено много играчи на терена, когато на повторението ясно се виждаха само единайсет.
Читать дальше