Пол Ливайн: Зелено дайкири

— Двамата с господин Соломон си припомняхме стари дела — отвърна Пинчър.

— Господин Пинчър си спомня делата както вълкът — агнетата — вметна Стив.

— Точно се канех да му кажа, че ще седя до госпожица Лорд през останалата част на делото срещу Педроса — продължи Пинчър.

— Ти да работиш за прехраната си? — попита Стив.

— За мен ще е чест да присъствате в залата ми — даде разрешението си съдията.

— Това е новият ми план за пряк контрол — отвърна Пинчър. — Една седмица от месеца ще прекарвам в съда.

— А кой ще ръси лобистите за пари за кампанията ти?

— Продължавай в същия дух и ще те съдя за клевета, Соломон.

— Само не започвайте пак, вие, двамата — съдията хвърли спортните страници на бюрото си. — Господин Соломон и госпожица Лорд ме ядосаха достатъчно тази сутрин с пререканията си. — Той се обърна към тях и присви очи зад очилата.

— Надявам се, че няколкото часа във фризера са охладили страстите.

— Добре сме, Ваша милост — отвърна Виктория. — Благодаря.

— Днес сродни съдби, утре сродни души — додаде Стив.

— Ха! — възкликна Виктория.

Съдията продължи:

— Времето напредва, така че да говорим делово.

— Да, сър — каза Виктория. — Щат Флорида срещу Аманчо Педроса.

— Отборът на университета срещу щатския отбор — поправи я съдията. — Трябваше да отнема пет точки от моите песоглави алигатори с провиснали задници, защото крещяха като съдрани.

— Едва ли ви се говори за това сега, Ваша милост — намеси се Стив.

— По дяволите, така е! Алигаторите ги размазаха на игрището в Южна Каролина миналата седмица. Трябваше да го предвидя. Свирих за груба игра.

Докато тримата мъже продължаваха да си говорят за футбол със сериозен тон, Виктория правеше равносметка на кариерата си.

Унижения — малки и големи.

„Смятай, че си на изпитателен срок.“

Усети как почервенява, докато Пинчър я назидаваше. Защо трябваше да го прави пред Соломон? Стана два пъти по-неловко, когато Соломон я защити, макар че за миг й се стори почти човек. Почуди се дали руменината беше изчезнала от врата и бузите й. Нямаше случай да не се изчерви от напрежение.

Ужасяваше се да се върне обратно в съдебната зала с Пинчър кацнал до рамото й като една от контрабандните птици на Педроса. Сега искаше само да спечели и да докаже, че може да води дела в съда.

Ами ако загуби? Или още по-лошо — ако я уволнят? Пазарът на юристи беше много шибан, а студентският й заем тежеше цял тон. Всеки месец попълваше чек за лихвата, но главницата си оставаше — осемдесет и пет хиляди долара — да я тормози. След завършването си купуваше дрехи само от един магазин за дрехи втора употреба в Сърхсайд.

„Освен обувките. Обувките са като кислорода, а не искаш да дишаш кислорода на някой друг, нали?“

Ако си изгубеше работата, трябваше да започне да продава бижутата, които Кралицата й беше дала. Ирен Лорд, наречена Кралицата заради царственото си държание и възвишени мечти. Дори когато парите й свършиха, тя запази достойнството и изискаността си. Виктория си представи майка си, облечена в дизайнерска рокля за бала на семейство Вискаян, чантичката й „Джудит Лийбър“, осеяна със скъпоценни камъни, в която нямаше дори пари за такси. Спомни си и как Ирен се ядоса на решението й да учи право. Мръсен бизнес, така го нарече.

„Не си от тези, дето режат глави.“

Може Кралицата да беше казала истината. Може би правото беше грешка. Мъчеше се да бъде силна, да преодолее несигурността си. Но вероятно не притежаваше нужните качества. Рей Пинчър със сигурност се съмняваше в способностите й.

Какви бяха тези глупости Пинчър да седи като втори прокурор? На Стив идеята изобщо не му допадаше. Край на веселбата в съдебната зала, това беше сигурно. Пък и Пинчър щеше още повече да изнерви Виктория. Стив се зачуди дали тя ще издържи.

Докато се подготвяше за делото, Стив я беше намерил в бюлетина на Адвокатската колегия „Ноло контендере“. Магистърска степен от Принстън, и то със специално отличие, право в Йейл, наградена статия в правния журнал. Добро образование в сравнение с неговата бейзболна стипендия в колежа в Маями и вечерен правен факултет в Кий Уест.

Освен шикарната академична справка, отдолу имаше и кратка бележка: „Надяваме се, че Виктория ще се присъедини към отбора по тенис «Мечът на справедливостта». Печелила е три поредни години тенис турнира за момичета «Ла Горе Кънтри Клъб» в университета.“

Ла Горс. Стари пари, поне по стандартите на Маями, където за прародители се смятат контрабандистите на марихуана през 80-те години на двайсети век. Таксата за участие в Ла Горе беше повече от чистата му годишна печалба. Преди трийсет години никой с фамилия Соломон не би могъл дори да припари там.