Пол Ливайн - Зелено дайкири

Но макар че го смяташе за досадник, благодарение на спаринга времето минаваше по-бързо. Ако не друго, сблъсъкът със Соломон можеше да усъвършенства тактиката й в съдебната зала. Номерът беше да не се остави да я провокира пак, когато се върнат обратно при съдията и съдебните заседатели. Закле се. Дори и да доведеше стадо слонове в съдебната зала, тя щеше да запази дзен спокойствие.

„Ако се върна в съдебната зала.“

Чудеше се дали Рей Пинчър вече бе научил, че е пратена в пандиза. Полазиха я тръпки и изведнъж се почувства едновременно самотна и уплашена.

Ужасно тихо стана отсреща, помисли си Стив, като се опитваше да я различи сред сенките.

Какво ли си мислеше сега? Момиче от висшето общество вдишваше спарената миризма на пот и дезинфекционни препарати в собствения си Алкатраз 2 2 Строго охраняван затвор в САЩ. — Б.пр. . Вероятно планираше какво да каже на шефа си, лицемерно набожния Рей Пинчър. Сигурно се страхуваше да не я прати в пътни произшествия.

Дали не беше прекалил, чудеше се Стив, като я подлъга да избухне? За съдия Гридли обидата на съда беше предупреждение за неспортсменско поведение и към двата отбора. Но щеше ли Пинчър да разбере? Дали изобщо е забелязал потенциала на Лорд?

По дяволите, започваше да се чувства виновен! Не беше искал да й навреди. Просто се опитваше да се позабавлява, докато защитаваше клиента си.

Още една грижа. Племенникът му Боби, само на единайсет, беше сам вкъщи. Ако Стив закъснееше, кой знае какво можеше да се случи. Миналата седмица, когато се втурна през вратата малко след седем, момчето гордо му беше съобщило, че е приготвило вечерята. Боби беше намерил мъртва лястовица на улицата, залял я с доматен сос, натикал я в микровълновата печка за един час и я беше нарекъл „печен морски пъдпъдък“. Беше му по-лесно да изхвърли микровълновата, отколкото да я чисти.

Ако изобщо излезеше с Виктория, щеше да я запознае с Боби, неговия лакмус за връзки. Ако отвърнеше на чара и сърдечността на момчето, ако надникнеше зад заболяването му — можеше да се окаже достоен съперник. Но ако полуаутисткото поведение на Боби я отблъснеше, Стив щеше да я изхвърли заедно с празните бутилки от текила.

Какво, по дяволите, ставаше сега? Подсмърчане ли чу?

Няма да плача, повтаряше си Виктория.

Не знаеше какво й става. Чувстваше се абсолютно неадекватна. Неудачница, загубенячка и мошеничка! По дяволите, какъв емоционален багаж се беше изсипал от гардероба й, без изобщо да подозира?

— Добре ли си? — провикна се Стив Соломон.

Ужас, сега пък какво искаше? Една сълза се търкулна надолу по бузата й, после още една. Супер! Спиралата й щеше да се размаже.

— Хей, всичко наред ли е? — попита той.

— Направо супер!

— Виж, съжалявам, ако…

— Млъкни, моля те.

Шум от стъпки и дрънчене на ключове прекъсна разговора им. След секунди мъжки глас отекна от дъното на зле осветения коридор:

— Готови ли сте да се връщате обратно на работа?

— Махай се, Уди — отвърна Стив. — Тъкмо бях задрямал.

Елууд Рийд, възрастният пристав, тънък като острие на секира, облечен в торбестата си кафява униформа, изникна пред килиите им и повдигна панталоните си.

— Господин Пинчър иска да ви види и двамата, пронто.

Студена тръпка премина през Виктория. Пинчър можеше да я уволни на секундата.

— Кажи на Пинчър, че не работя за него — отвърна Стив.

— Кажи му го сам — сопна му се Рийд, докато търсеше ключовете. — Чака ви в кабинета на съдия Гридли и не изглежда много доволен.

Рийд отключи клетките им и те се отправиха надолу по коридора, Стив си подсвиркваше ужасно фалшиво, а Виктория се молеше все още да има работа.

Никакви сълзи повече, обеща си Виктория, когато наближиха вратата на кабинета на съдия Гридли. По-скоро щеше да си счупи нокът, да си раздере чорапогащника и да откърти тока на обувките си „Прада“, отколкото да плаче пред Стив Соломон.

Като прехапа долната си устна, тя се опита да се пренесе на по-приятно място. Тенис корт на Гроув Айл, замахва високо, за да забие топката, прас с ракетата върху топката. Управлява руля на яхтата на баща си — „Здравей, Виктория“ — на десет години е, вятърът брули грота. Където й да е, само не тук, където я чака шефът й с цялата власт да унищожи кариерата й.

— Какво е станало? — попита Стив, докато вървеше до нея.