Пол Ливайн - Ези-тура

Куршумът улучва Николай Горев точно между очите. Главата му отскача назад, люшва се напред и той се стоварва по очи върху бюрото.

В офиса на клуб „Анастасия“ има още двама души. Надя Делова, най-добрата бардама между Москва и Маями, гледа мълчаливо как кръвта на Горев се стича от ушите му. Виждала е и по-лоши неща.

Стив Соломон, адвокат от Саут Бийч с разклатена репутация, проговаря още преди ехото от изстрела да се е върнало от стените.

— Затъвам в купчина лайна! — казва той.

Седмица по-рано…

Офис на щатския прокурор за област Южна Флорида

Относно: Разследване на клубове за шампанско в Саут Бийч, неизвестен извършител.

Дело № 2014-73-В

Показания на Надя Делова

7 юли 2014 (ПОВЕРИТЕЛНО)

В: Аз съм Дебора Сколино, помощник федерален прокурор. Моля кажете името си.

О: Надя Делова.

В: На колко години сте?

О: На двадесет и осем.

В: Къде сте родена?

О: В Санкт Петербург, Русия. Не Флорида.

В: С какво се занимавате?

О: На какво ви приличам? На ядрена физичка?

В: Госпожице Делова, ако обичате…

О: Бардама. Аз съм бардама.

В: Какво влече това след себе си?

О: Влече опашката ми. [Свидетелката се смее.] Проста работа. Карам мъжете да купуват евтино шампанско на висока цена.

В: Как го правите?

О: Отиваме в някой готин хотел. „Фонтенбло“ или „Делано“. Обикновено аз и Елена излизаме на лов заедно.

В: Както сега ли се обличате? За протокола: тясна минипола, розов електрик. „Ерве Леже“, предполагам.

О: Фалшименто. Обаче обувките са истински. Сандали „Валентино“, с десетсантиметрови токове. Обличам се добре, когато излизам на лов.

В: И какво ловувате?

О: Туристи. Мъже с пари. Озъртаме се за скъпи часовници. „Пате Филип“. „Одемар Пике“. „Ролекс Събмаринър“.

В: Значи заговаряте тези мъже?

О: На бара в хотела. Бъбрим за незначителни неща. „О, колко си готин, разкажи ни за Небраска“. Казваме, че знаем един частен клуб с хубава музика.

В: Кой клуб е това?

О: „Анастасия“. Саут Бийч.

В: И какво става, когато отидете там?

О: Барманът сервира безплатни шотове водка, освен за нас. Нашето, моето и на Елена, е вода. Когато мъжът се напие, поръчваме шампанско. Николай го купува за двайсет и пет долара в „Уолмарт“, а взема по две хиляди долара за бутилка. Когато дойде време за плащане, клиентът вече е толкова пиян, че дава кредитната си карта и подписва, без да се замисли. Няма как да се замисли, защото или езикът на Елена е в ухото му, или моята ръка е между краката му. Или и двете.

В: А кой е този Николай?

О: Николай Горев. Собственикът на клуб „Анастасия“.

В: Госпожице Делова, имаме нужда от помощта ви, за да разследваме Николай Горев.

О: Нет.

В: Госпожице Делова…

О: Не съм толкова глупава, за колкото ме вземате.

— Не съм го застрелвал това копеле — заяви Стив Соломон.

— Кажи ми истината, Стив.

— За бога, Вики! Това е истината.

Ядосан. Повтаря едно и също отново и отново. Разперва ръце с дланите нагоре, сякаш за да покаже, че не крие нищо.

Виктория го изучаваше. Изучаваше Соломон вече от няколко години. Беше неин партньор, адвокат и любовник. Соломон & Лорд.

Виктория Лорд. Принстън — бакалавър, дипломиран юрист от Йейл.

Стив Соломон. Университет на Маями — бакалавър. Дипломиран юрист от Юридическата школа на Кий Усет.

Виктория завършва с почести. Стив завършва с късмет.

Тя практикува правото по учебник. Той е изгорил учебниците. Обаче в съда… Да, в съда са силен екип.

„Соломон & Лорд“.

Стив беше отракан от улицата и умееше да убеждава майсторски. Виктория пък познаваше правото, което помагаше пред съдиите. Освен това беше приветлива и мила, което е необходимост пред съдебните заседатели. Стив имаше и един талант, с който Виктория не можеше да се похвали — умееше да лъже със спокойна убеденост, която никой полиграф не успяваше да улови.

Тя обичаше Стив. И го мразеше. Понякога се караха за „добро утро“. Обаче животът клокочеше, когато бяха заедно, и замираше, когато бяха разделени. Моментът беше такъв — една погрешна стъпка и можеше да се разделят завинаги.