Пол Ливайн - Ези-тура

— Тяло? — помогна му. — Закръглено тяло?

— Да, страхотно тяло. Искам да кажа, не по-хубаво от твоето, обаче…

— Големи цици?

Той кимна, сякаш ако го кажеше на глас, щеше да рани чупливото й его.

— Добре. Значи, в осем и петнайсет това красиво дългокрако пъпешогърдо същество с ръкавици до лактите ти даде пет хиляди в брой и ти, като кутре с размахана опашка, я последва до този клуб в Саут Бийч.

— Всъщност я закарах с колата.

— А защо й трябваше адвокат?

— Шефът й, Николай Горев, задържал паспорта й. Искаше да си го вземе, плюс парите, които й дължал от заплати.

— И как точно смяташе да й помогнеш да получи тези неща?

Стив изпусна дълга, бавна въздишка.

— Ами, тук става малко хлъзгаво.

— Не става ли винаги?

— Мисля, че е заради езика, нали е рускиня и така нататък.

— По дяволите, Стив. Какво ми казваш?

Той замълча за момент, после й се усмихна слънчево. Целта беше да отвлече вниманието й от това, което трябваше да й каже, но не му се искаше. Беше хубав мъж с черна коса и дълбоки кафяви очи. Дяволити очи, мислеше Виктория. Дяволски очи, казваше майка й. И не го казваше като комплимент. Имаше извит нос, който напомняше на Виктория за Джордж Вашингтон — само дето, ако беше отсякъл черешово дръвче, щеше да излъже 1 1 Популярен мит за Дж. Вашингтон. Когато бил шестгодишен, му подарили брадвичка за рождения ден и той повредил едно от черешовите дръвчета на баща си. Баща му, ядосан, попитал кой го е направил и малкият Вашингтон си признал. Баща му го прегърнал и казал, че истината струва повече от хиляда черешови дръвчета. Историята е измислена от един от първите биографи на Вашингтон, но е популярна и до днес. — Б.пр. .

Най-накрая Стив каза:

— Добре. Нали знаеш онази телевизионна реклама за нашата фирма, която направих и която никога не си харесвала?

— Богохулната? „Ако искаш най-добрите адвокати в Маями, наеми мъдростта на Соломон и божествената Лорд“.

— Не. Онази, в която бях каубой с револвери със седефени дръжки.

— Че как мога да я забравя? — отвърна Виктория. — Гневното писмо от адвокатската колегия с настояване да престанем да я излъчваме още е на бюрото ми.

— Добре, ако искаш да знаеш точно какво се случи…

— Искам. До последната подробност.

И така, преди Виктория да започне да изтръгва ноктите му с клещи, Стив й разказа.

— Един или два пистолета имаш? — пита Надя.

— Какво? — Стив не разбира. Намират се в клуб „Анастасия“, вървят към кабинет в края на коридор, зад бара. Едра жена с престилка мие пода. Двама мъже с дебели вратове ровят из купчина разписки за плащания с кредитни карти и смятат на стара тракаща сметачна машина с хартиено руло. Мъжете поглеждат Надя и продължават работата си.

— На телевизия си с два пистолета — казва Надя.

— За рекламата ми ли говориш?

— Казала. Взех името ти от телевизия.

На рекламата Стив е с каубойски дрехи. Ботуши, каубойска шапка, два револвера. Стреля по надуваема кукла — мъж с костюм, който трябва да олицетворява… хм… Мъжа. Куклата се пръсва и Стив духва дима от цевите.

Чува се актьорски баритон: „Ако ви трябва адвокат, защо не наемете истински стрелец? Стив Соломон. Имате куфарче. Ще пътувате“.

На екрана се появява логото на „Соломон & Лорд“. И телефонният номер: 555-UBE-FREE .

— Нямам пистолети — казва на Надя, когато наближават офиса на Горев. Мразя пистолети.

— Тогава как смяташ да изплашиш Николай?

— Както винаги. Ще му кажа, че ще заведа дело срещу него.

Тя изпухтява недоволно, отваря чантата си и показва на Стив какво има вътре.

— Е, аз поне нося пистолет.

— Не го казвай, Вик. Знам, че оплесках всичко. Затова толкова имам нужда от теб. Подаде ли вече уведомление за представителство?

Тя поклати глава и почувства златните халки на ушите си да се поклащат. Подарък от Стив, когато спечелиха първото си дело за убийство.

— Мога да съм твой адвокат или твоя приятелка, Стив. Не мога да бъда и двете.

— За бога, Вик! — Очите му се разшириха от изненада. — Ние сме партньори във всичко!

Виктория усещаше разочарованието му. Не си ли даваше сметка, че не можеш да товариш по този начин човека, когото обичаш?

— Ако съм аз, няма да ме слушаш — възрази тя. — В момента, в който те обвинят, ще опиташ да поемеш всичко в свои ръце.

— Няма начин. Ти ще си шефът.

— Ще ме принудиш да премина границата. Като онази глупост, която обичаш да повтаряш: „Ако законът не работи, трябва да „изработиш“ закона“.