Пол Ливайн - Зелено дайкири

Защо Виктория Лорд се въртеше в мръсната съдебна палата, гъмжаща като кошер от ченгета и престъпници, изпаднали адвокати, утрепани от работа социални работници, озлобени съдебни заседатели и сенилни съдии? Място, където графикът с искове от осем сутринта — парад на отрепки — можеше да сломи духай преди кафето й с мляко да е изстинало. Стив се чувстваше като неразделна част от това място, забавляваше го взаимодействието на ченгета и престъпници, но… Виктория Лорд? Да не би да се беше загубила по пътя към някоя фирма с дебел килим в центъра? Раци за обяд, тенис в пет.

Стив се опита да следи разговора. Съдия Гридли излагаше възгледите си за плейофи на университетския футбол — грандиозна идея, повече мачове, на които да се залага, — когато ги прекъсна мобилен телефон, който звънеше с началните тактове на Хенделовата „Алилуя“.

— Извинете ме — каза Пинчър, докато търсеше телефона си. — Щатски прокурор. Какво? Боже мой! Кога? — Слушаше няколко секунди. — Обадете ми се, когато аутопсията приключи.

Пинчър затвори телефона и се обърна към останалите.

— Чарлс Барксдейл е мъртъв.

— Сърдечен удар ли? — попита съдията, като се потупа по гърдите.

— Удушен. От жена си.

— Катрина? — попита Виктория. — Не може да бъде.

— Сигурно е имало защо — каза Стив, както винаги адвокат по защитата.

— Твърди, че станало случайно — отвърна Пинчър.

— Как може случайно да удушиш някого? — попита съдията.

— Като правиш секс по невъобразим за Бога начин — отвърна Пинчър. — Намерили Чарлс вързан на някакъв извратен уред.

— Това е сензация — отвърна Стив. — Само за Лари Кинг.

— Чарлс беше скъп приятел — продължи Пинчър, — не само дарител за кампанията. Да умре по такъв начин… — Той тъжно поклати глава. — Ако се стигне до процес, аз сам ще го водя.

Пинчър не се поддаваше кой знае колко на истински емоции, помисли си Стив, но старият мошеник изглеждаше разстроен.

— Чарлс беше благороден мъж, благотворител, добър човек — продължаваше прокурорът.

Сега звучеше така, сякаш репетираше заключителната си пледоария.

— Боже, с удоволствие бих я защитавал! — каза Стив.

— Вдовицата ще си избере Ед Шоат или Рой Блек — предсказа съдия Гридли.

— Аз съм добър колкото тях.

— Не става дума за намушкване с нож в събота вечер в Либърти Сити — рече Пинчър. — Това е висшето общество.

Пинчър беше прав, Стив го знаеше. Беше водил дузина дела за убийства, но повечето бяха за малко пари или без пари. Никога не бе имал клиенти с възможностите на О. Джей Симпсън или Клаус фон Бюлоф. Или с красотата и блясъка на Катрина Барксдейл. Не познаваше семейство Барксдейл, но беше чел за тях. Чарлс беше натрупал милиони от строеж на небостъргачи с луксозни апартаменти, докато колекционираше правени по поръчка яхти и жени трофеи. Катрина беше номер три или четири. Съпруга, не яхта. Снимки на стария мераклия и младата женичка редовно се поместваха в „Оушън Драйв“ и „Маями Хералд“. Не можеше да отвориш ресторант или да организираш благотворително мероприятие без звездната двойка. А когато съпругът й си оставаше у дома, Катрина висеше на ръката на някой художник или музикант по младежките модни партита.

„Адвокатът, който се заеме с делото, ще стане известен.“

Стив си представяше Съдебната палата заобиколена от телевизионни камиони, генераторите бръмчат, гора от сателитни чинии, армия от репортери. Истински панаир на паркинга, продавачи продават фланелки с надпис „Освободете Катрина“, границадо 6 6 Замразен плодов сироп (исп.). — Б.пр. и арепа 7 7 Царевична питка. — Б.пр. . Щеше да има телевизионни интервюта, статии в списания, анализатори щяха да критикуват стратегията на защитата и прическата му. И накрая идваше хонорарът. Не че парите го привличаха. Но разходите около Боби се увеличаваха лавинообразно, а му се искаше да задели и някой и друг долар настрани за образованието на момчето.

Нямаше ли да е супер да си вървят рамо до рамо с Пинчър? Копелето щеше да се опита да язди понито чак до губернаторската резиденция. Това още повече засили желанието му да поеме делото. Мразеше претенцията и фарисейството, но най-вече мразеше грубияните. А Рей Пинчър беше и трите неща едновременно.

— Тази не е от твоята лига, Соломон — каза Пинчър, удряйки точно в слабото място.

„Не е от твоята.“

Боже, колко мразеше подобни неща! Но това породи още една обезкуражаваща мисъл.

И Виктория Лорд ли не беше от неговата лига?