Пол Ливайн - Ези-тура

„Хостетлер Претцели и Чипс“ беше записана на индустриален адрес в Ланкастър, Пенсилвания. Виктория откри домашния адрес на Джералд Хостетлер през платен сайт, заедно с информацията, че никога не е бил обвиняван в престъпление, никога не се е женил и е завършил университета „Страутсбърг“, където беше получавал отличия за лека атлетика всяка от четирите години. По онова време рекордът на десет хиляди метра на университета бил негов.

Това ме заинтригува. Бегачите на дълги разстояния са особена порода. Кльощави. Самостоятелни. Търпеливи. Способни да търпят и побеждават болката. Често са самотници, което обясняваше, че Хостетлер не е имал жена или приятелка, преди да срещне Надя. Аз нямах такова оправдание.

Виктория намери интернет страницата на местния вестник — „Ланкастър Ню Ера“. В архивите имаше очерк за Хостетлер и неговия бизнес. Изглежда, бе наемал тридесетина жени, за да свиват претцелите на ръка. Скъпа и отнемаща време операция, само че така ги правел прапрадядо му, германски емигрант, към края на деветнадесети век. Джералд Хостетлер беше човек на традициите и старите стойности. Мина ми през ум, че този човек може да ми хареса.

В Гугъл Мапс намерих хубава снимка на дома на Хостетлер, недалеч от река Съскуехана. Къщата беше строена с камък и може би беше на сто и повече години. Може да е била на прапрадядо му. Фамилни връзки. И това ми харесваше. Отпред имаше окосена морава и розови лехи. По границата на имота като стражи се издигаха борове, а една самотна ела беше израснала край покритата с плочи пътека към входната врата. Бях готов да се обзаложа на сто долара, че Хостетлер украсява тази ела всяка Коледа. И на още сто, че е солиден като къщата.

С интернет всичко това беше адски лесно. След като научихме името му, всичко отне към единадесет минути. Изумително. Когато започнах да практикувам право — не дълго след времето на телефона с шайба и пишещата машина, — един частен детектив би събрал същата информация за седмица, като скъса поне чифт обувки от обикаляне.

Виктория разглеждаше страницата на „Америкън Еърлайнс“.

— Има полет в девет вечерта до Филаделфия — каза тя. — Ще взема хотел близо до летището, а на сутринта ще отида с кола до Ланкастър.

— Ако наистина откриеш Надя там, срещата ви ще изисква някаква деликатност — отбелязах.

— О, боже! Слонът в стъкларския магазин ме поучава на тема деликатност.

— Казвам само, че Надя може и да не е споделила с господин Претцел всичко. Бени Бижутера. Убийството на Горев. Федералното разследване. Отдели я от него, преди да заговориш за съществените неща. И след това пипай много внимателно.

— Джейк, помниш ли защо изпрати мен да разговарям с Елена, вместо ти да опиташ да го направиш?

— Мисля, че имаше нещо общо със симпатизирането между жени или нещо такова.

— Нарече го „женска дяволия“.

— Не е толкова красноречиво, колкото ми се иска, но схващаш основното.

— Тогава ми се довери, става ли?

Закарах Виктория до дома й и изчаках двайсет минути, за да напълни пътната си чанта. След това подкарах на север, към летището. Пред мен се движеше джип с платно за сърфинг на покрива и лепенка с надпис „Гмуркач долу“ на задницата, точно над регистрационния номер. В случай, че не си разбрал идеята, имаше още два залепени надписа: „Водолазите могат по-дълбоко“ и „Спускал ли си се долу напоследък?“

„Всъщност не“.

Все пак това беше доста по-поносимо от стария стикер от дните на кокаиновите каубои: „Свирни с клаксона, ако не си виждал узи да стреля през прозорец на кола“.

„Не, благодаря“.

Погледнах в огледалото и видях сивия рейндж роувър, през две коли зад нас. Проклятие!

— Няма да те оставя пред входа за „Америкън“ — казах.

— Защо?

— Ще спра пред „Бахамас Еър“.

— Това е до писта Н. Ще трябва да се върна пеша чак до D.

— Искам да се отърва от Мануел Домингес. Следи ни.

Тя погледна в огледалото.

— Рейндж роувърът?

— Да. Ако слезе и опита да тръгне след теб, ще го спра, а ти ще имаш предостатъчно време да се измъкнеш.

— Бъди внимателен, Джейк. И не се бави, защото паяците ще вдигнат старата ти барака.

Спрях зад една лимузина пред входа за писта Н. Рейндж роувърът спря малко след мен. Поради причина, която не мога да обясня, се наведох през седалката и целунах Виктория по бузата. Съпруг, който изпраща жена си в командировка, нещо такова.

Тя докосна лицето ми с една ръка и ме потупа леко. След това скочи от колата, грабна пътната си чанта от задната седалка и влезе забързано в терминала. В огледалото видях как Домингес — с армейски маскировъчни панталони и яке — изскочи от дясната страна на рейндж роувъра.