Пол Ливайн - Ези-тура

Изгасих мотора и слязох от колата. Домингес вече минаваше през плъзгащата се врата на терминала, обаче едно ченге извика след мен:

— Ей, приятел, не можеш да оставяш колата си тук, без да си в нея! Ще я вдигнем!

— Жена ми си забрави шофьорската книжка — извиках в отговор. — Връщам се след минутка.

Да, казах „минутка“. Струваше ми се, че застаряващ женен мъж би използвал тази дума.

Ченгето не каза „върви“, но не каза и „не“. След секунда бях в терминала.

Настигнах Домингес при изхода за писта Е. Беше на петнадесетина крачки зад дългокраката Виктория, когато го сграбчих отзад за качулката на военното му яке.

— Ей! — извика той. — К’во правиш? Мамка му! Стиснах здраво, завъртях го обратно и го натиках в един магазин, в който продаваха покрити с кокос шоколадови сладки и парченца манго, натопени в захар. С изключение на четирите години в университета — или бяха пет? — съм прекарал целия си живот в Южна Флорида и никога, никога не съм виждал някой от Маями да яде шоколадови сладки с кокос. Магазините по летищата продаваха и малки портокалови дръвчета, които хората си отнасяха у дома, за да умрат по балконите им, но не бях виждал такива растения мутанти от известно време.

— Джейк! Ти ли си? — изпъшка Домингес, когато се обърна и ме видя.

— Какви ги вършиш, Мануел?

— Летя за Насо. Ще се пробвам в казината.

— Подмина изхода за „Бахамас Еър“. Ще те изпратя до гишето.

— Няма нужда, приятел. — Погледна крадешком в посоката, в която бе тръгнала Виктория, но от вътрешността на магазина нямаше как да я види.

— Хайде, интересно ми е да видя какво ще покаже детекторът за метал.

— Нямам оръжие. За бога, Джейк. Аз съм осъждан престъпник. Никой няма да ми издаде разрешително. Подпрях с лакът брадичката му и притиснах тила към стената. От гърлото му се чу гъргорене, лицето му се зачерви. Касиерката посегна към телефона до касовия апарат. Нямаше много време. Плъзнах лявата си ръка нагоре, под военното яке. Кожен кобур. Метален пистолет.

— Искаш ли да поговорим, Мануел? Или предпочиташ да извикам ченгетата? Носиш скрито оръжие. На летище отгоре на всичко! Да не говорим, че нарушаваш пробацията, която ти издействах.

— За бога, Джейк!

— Мисли бързо. Касиерката звъни на охраната.

— Да се махаме оттук — каза той умолително. — Ще ти кажа каквото искаш да знаеш.

Изведох го през вратата и тръгнахме назад, към изход Н.

— Трябваше да ви проследя, с дамата — каза Домингес. — Бени смяташе, че рано или късно ще го заведете до Надя. Обаче аз имах друг план.

— Сериозно?

— Щях да те предупредя. Недей да връщаш рускинята тук.

— Имаш телефонния ми номер. Защо не се обади?

— Реших го, докато идвах насам. Боя се, че Бени ще й направи нещо лошо.

— Говориш глупости, Мануел. Боиш се, че ще ти резна гърлото.

— Повярвай ми, Джейк. Къщата на Бени е пълна с гадни типове. Не са като мен. Не се шегуват. Слушах ги какви ги говорят. Ако намерят Надя… — Не довърши.

— Поне си научил името й правилно. Какво друго знаеш?

— Бени е контрабандист на диаманти, а Горев е работел за него.

— Без майтап?

— За бога, Джейк! Опитвам се да помогна. Ако кажеш какви глупости ти е наговорил Бени, ще ти дам истинските факти.

Излязохме през плъзгащата се врата сред изгорелите автомобилни газове пред терминала. Като по чудо старата ми таратайка все още беше там.

— Бени твърди, че е влюбен в Надя — казах. — Тя е убила Горев или е накарала Соломон да го убие, за да защити него. Ако Бени я открие, ще й даде половин милион долара като сватбен подарък.

— Това е откачено, Джейк. Надя е взела диамантите на Бени от сейфа на Горев и се е чупила с нейния тип.

Диамантите на Бени!

Значи ето какво бе имало в плика за фризер, който Надя бе извадила от сейфа. Приказките на Бижутера за безрезервна любов и така нататък бяха прах в очите. Първо, защото Надя беше откраднала стоката му. Второ, защото диамантите можеше да бъдат свързани с Бени пред съда.

— Бени предлага сто бона на този, който му доведе момичето — продължи Домингес. — Двеста хиляди, ако му върне и диамантите. И ще може да прави каквото си иска с нея два дни. После Бени лично ще я убие.

— Дотук с Бийтълс — казах.

— Какво?

Сивият рейндж роувър спря до бордюра. Зад кормилото беше Роз Мари. Махна ми, аз й махнах в отговор. — Няма да стана съучастник в убийство, Джейк — каза Домингес. — Би трябвало да знаеш, че е така.

— Оценявам го, Мануел.

Той разпери ръце и ме прегърна мъжки, при което дръжката на пистолета му се заби в ребрата ми. Не си падам по прегръдките, особено ако аз съм техен обект. Етикетът обаче ми попречи да стъпя на пръстите на краката му.