Пол Ливайн - Ези-тура

Срещна го на бара в „Кливландър“. Елена веднага показа обърнат надолу палец. Нямаше скъп часовник. Кафяв костюм, който миришеше на магазин за конфекция. Надя обаче реши да се заеме с него и го направи сама. В милото му хубаво лице имаше нещо. Русолявата коса, която леко отстъпваше назад. Разговаряше с бармана и много учтиво му обясняваше, че претцелите в малката купичка са препечени и пресолени. Барманът пък му обясни, че той ги поръчвал такива — жадният клиент означава повече пари в джоба му.

Надя се настани на съседния стол и каза здрасти. Попита го дали обича френско шампанско и американски джаз. Той отговори, че не му се случва често да попада на едното или другото, но защо пък не?

В „Анастасия“ бяха достатъчни само две водки, за да паднат всички прегради. После дойдоха бутилките шампанско и гой извади кредитната си карта, без покана. След час опитваше да купи плюшената рисунка на Кремъл, окачена зад бара.

По някое време вечерта, когато Джералд разказваше на Надя за френските монаси от седми век, които измислили претцелите, за да имитират ръце, скръстени в молитва, тя започна да го гледа с други очи. Беше пиян. Безпомощен. Очарователен.

Качи го на такси и го закара в хотела му. Вместо да изпразни джобовете му, го сложи в леглото и седна на стол край него. Докато го гледаше как спи, задряма и тя. На следващата сутрин той се събуди с махмурлук и й се извини, ако се е възползвал от нея предната вечер.

Прекараха деня заедно. Закуска, обяд, вечеря. Никакъв алкохол. Много разговори. Тя му разказа за детството си край Санкт Петербург. От малка слаба и длъгнеста. На шестнайсет изведнъж всички започват да я смятат за красива. Става модел, напуска училище. Започва работа в бар.

Тогава пое дълбоко дъх и изрецитира „Отче наш“ сама на себе си, на руски, или поне частта за опрощаването на дълговете:

— … и прости нам долги наши…

И каза на Джералд Хостетлер, порядъчен американец от Пенсилвания, истината:

— Аз съм момиче от бара.

Той я изгледа озадачено. Не я ли разбра?

— Бардама. Работя за клуб „Анастасия“. Измъквам парите на клиентите. Арестували са ме в Латвия и Естония. — Очите й се напълниха със сълзи. — Не съм тази, която исках да бъда.

Опасяваше се, че Джералд ще си тръгне и ще я остави, но той не го направи. Разказа й за себе си. Фабриката наследил от предните поколения. Едва свързвал двата края, но имал тридесет и седем работници. Всичките тези семейства зависели от него.

— У дома, в Ланкастър, принадлежа към Лютеранската църква. Сръчен съм. Може би защото съм направил безброй претцели. Станах доброволец с велосипедите. Поправяме колелата на бедните деца. Някои са тийнейджъри, които са се забъркали в неприятности. Никой не се грижи за тях. Водим ги на пътешествия с велосипеди и на лагери. Правим палатки, готвим. Удовлетворително е.

— Това е чудесно — каза тя.

— Вярвам в избавлението.

Прекараха следващата нощ в хотелската му стая и за първи път правиха любов. И за втори, и за трети. На сутринта тя реши, че би могла да обича този мъж. Да го обича наистина, не да се преструва.

Джералд трябваше да изнесе реч пред конгреса на производителите на закуски, така че тя отиде до клуба, за да се погрижи сумата от сметката да бъде възстановена в кредитната му карта. Когато се върна в хотела, той я попита дали не би искала да види Южна Пенсилвания. Разбира се, че искаше. С него би отишла навсякъде.

Но имаше и нещо, за които не му каза. Криминалното обвинение — за откраднатия от недоволен клиент часовник. Нарушаването на федералния закон и имиграцията. Заплахите, че ще бъде обвинена във федерални престъпления, затворена и след като излежи присъдата си — депортирана, ако не сътрудничи. Решението й да сложи микрофон и да опита да накара Николай Горев да каже каквото искаше проклетата прокурорка. Би поела такъв риск, ако се окаже, че няма друг начин да е с Джералд.

Той се прибра у дома, в Пенсилвания. Понеже се страхуваше да застане пред Горев сама, тя нае Соломон — адвоката, когото бе гледала по телевизията да стреля. Разбира се, не очакваше някой да пострада. Искаше само паспорта и парите си — повече от 20 000 долара, — които й дължеше Горев. След това щеше да замине при Джералд заедно с куфара си, пълен с прашки и рокли за коктейл.

Как така всичко бе излязло от контрол толкова опасно? Щастието, че е с Джералд, беше помрачено от смъртта на Елена. За нея укоряваше себе си. От друга страна, обвиниха Соломон в убийство. Вината и за това беше отчасти нейна. Смъртта на Горев? Той беше свиня. Откраднатите диаманти? Случи се, без да го е планирала.