Пол Ливайн - Ези-тура

— Трябва да поговорим. За твое добро е — увери я Виктория.

— Как ме откри?

— Не беше трудно. И след като аз успях…

— Знам. Федералните. Алекс Горев. Бени.

Надя огледа тревожно улицата, после грабна ръката на Виктория и я дръпна вътре. Затвори вратата и я въведе в голяма дневна с традиционна мебелировка — издуто канапе с дървени крака, украсени с дърворезба, дъбова масичка със старомодни чекмеджета. Дръпна пердетата на прозорците и кимна към един стол.

— Седни. Ще направя чай.

След пет минути се върна с украсен чайник. Две чаши с чинийки и плато лимонови сладки. „Момичето от бара бързо се е адаптирало към домашния живот“ — помисли си Виктория.

Докато наливаше чай, Надя каза:

— Донякъде се радвам, че дойде. Ти си нужното напомняне за истинския свят, от който опитвам да избягам. Откакто съм тук, живея в сън.

— Любовта прави такова неща с хората — каза Виктория, — но светът винаги намира начин да се върне.

— Какво трябва да направя?

Виктория отпи глътка чай.

— Каза ли истината на Джералд?

— Само че имам проблем с имиграционните власти. Което е все едно да кажеш, че в Сибир става хладно. Този мил човек смята, че всичко ще се оправи, когато се ожени за мен. Че ще ми дадат зелена карта. Няма представа, че ме чака затвор, а после депортиране.

— Разбирам как се чувстваш. Имам предвид страха да изгубиш този, когото обичаш.

— Разбираш, не се съмнявам. Обичаш Соломон.

— И двете се боим да не загубим светлината на живота си.

Виктория се почувства глупаво, като го каза. Клише от сапунените сериали. Обаче имаше предвид точно това и смяташе, че Надя ще реагира на емоционалния заряд.

— Именно!

Виктория отхапа от една сладка и реши да кара направо.

— Може би ще успея да ти помогна с проблемите в Маями. Но трябва да кажеш на Джералд всичко.

Надя въздъхна.

— Какъв тест ще бъде това за него… За любовта му към мен всъщност.

— Видях как те целува. Мисля, че ще издържи този тест.

— Мога само да се надявам.

— Ще ти е нужен адвокат в Маями — добави Виктория.

— Ти можеш ли да ме представляваш?

— В конфликт на интереси съм, заради делото на Стив, но ще намеря някой, който да помогне.

— Мисля да ти се доверя. Знаеш ли за диамантите в сейфа на Алекс Горев?

— На Бени са. Откраднала си ги от него.

— Ще ме съдят ли за тях?

— Зависи каква информация можеш да изтъргуваш. За да сключите споразумение, трябва да си честна с федералните. Разполагаш ли с информация, която свързва Бени с контрабандата на диаманти?

— Да. Знам доста.

— Това има ли нещо общо с полет 100 на „Аерофлот“?

— Всичко. — Надя погледна Виктория с разбиране. — Обаче не си дошла тук само за да ми помогнеш. Преди да говорим за това искаш да знаеш какво ще кажа, ако ме накарат да давам показания по делото срещу Соломон.

— Да.

— Обаче наистина ли искаш да знаеш истината? Правда?

— Да. Правда. Истината, Надя.

— Нищо особено. Платих на Соломон да вземе паспорта и парите, които ми дължат. Казах на Николай, че напускам, за да се омъжа, а той ми се изсмя. Тогава сгреших. Казах му, че няма да участвам в измамите с банкови преводи, прането на пари и изнудванията. Той разбра, че това не са мои думи. Че са дошли от властите.

— И после?

— Съблечи си роклята.

— Повече няма да се събличам заради теб.

— Няма да те чукам. Проверявам за микрофони.

— Николай, никога не бих…

— За властите или за Бижутера работиш?

— Работя само за теб.

— Надя, Наденка… Защо?

Тя вади от чантата си деветмилиметров глок и го насочва към Горев с две ръце.

— Какво? Какво? Не! — пъшка Соломон.

Ръцете на Надя треперят и цевта на пистолета се люлее. Надя казва:

— Просто си искам паспорта и парите, които ми дължиш. Забрави всичко останало.

Горев се смее пресипнало.

— Първо адвокатът ти иска да ме съди. Сега ти искаш да ме застреляш. Когато чуят изстрел, Алекс и Сергей ще разбият тази врата и ще ти извадят сърцето, така че престани с тези глупости, гърла.

— Надя, да оставим оръжието, искаш ли? — обажда се Соломон.

— Адвокатът не е толкова глупав, колкото изглежда — казва Горев.

Соломон посяга към нея бавно. Надя пуска лявата си ръка, но продължава да държи оръжието насочено към Горев в треперещата си дясна ръка. За момент двамата със Соломон държат глока.

— Направи ми услуга, адвокате — казва Горев. — Натисни бутона за пълнителя и извади патроните.

— Къде е предпазителят? — пита Соломон.