Пол Ливайн - Ези-тура

— Защо правиш това без мен? — попита Виктория Лорд.

— Защото е малко вероятно да ме хване някоя мадама от бара, ако съм с по-красива от нея жена.

— Не се измъквай с ласкателства. Трябва да съм там. Може и да не седя с теб, а някъде в бара. Като подкрепа.

Засмях се.

— Ще пазиш целомъдрието ми?

— По дяволите, Джейк! Чувствам се безполезна.

— Не си. Когато влезем в съда, ще разчитам на теб доста. На улицата обаче ще трябва да ми се доверяваш.

— „Фонтенбло“ не е точно улицата. Помниш ли какво каза Стив?

— Да се облека хубаво и да нося скъп часовник. Както е обяснила Надя. Стръв за момичетата от бара.

— Е, направи ли го?

— Костюмът ми е единственият ми „Армани“. Лен и коприна, тъмносин.

— Идеално.

— Подарък за рождения ми ден от баба ми. Размер четиридесет и шест, но се наложи да отпуснат задника и бедрата. Тези италианци имат крака като спагети.

— А часовникът?

— „Одемар Пике Роял Оук“.

— О, боже! Осемнайсет карата злато?

— Така пише.

— Страхотен. Откъде го взе?

— От един клиент.

— Хонорар или подарък?

— Доколкото си спомням, притиснах го в един ъгъл и го свалих от китката му. Трябва да е било хонорар.

Засмя се, каза ми да съм внимателен и затвори.

Не излъгах колежката изцяло. На часовника наистина пишеше 18 карата и несъмнено приличаше на „Роял Оук“. И го взех от клиент, Хосе Вилялобос, който продаваше ментета от склад на Бърд Роуд, близо до бариерата за плащане. Само че вместо „Пике“ за 25 000 долара беше „Вилялобос“ за деветдесет долара. Не мисля, че някое от онези момичета би схванало разликата в тъмното.

С Виктория разговаряхме няколко пъти през последните два дни. Тя ми каза, че Стив нямал представа кой е Бени. Името не било споменавано от Надя или от Горев при срещата с него. Аз й разказах за разговора си с детектив Бариос и как и двамата сме убедени, че Надя е работела за федералните. Предния ден моят процесуален асистент бе връчил на местния офис на ФБР и щатския прокурор, в центъра на града, искания с които се настояваше да получим всички документи, свързани с „Надя Делова и Николай Горев, руски граждани, отнасящи се до каквито и да било, и всички разследвания за измами с банкови преводи, пране на пари, изнудване и други федерални престъпления“.

Отговориха ми само след двадесет и четири часа. Еднакви отговори по образец, които отхвърляха исканията ми, защото „упоменатите документи биха компрометирали текущо разследване и застрашили националната сигурност и, в допълнение, представянето на такива документи би нарушило Обществен закон 107-56, 115 Статут 272 (2001), известен на обществеността като Патриотичен закон. Настоящото не може да се тълкува като признание, че подобни документи съществуват или някога са съществували“.

Ох, как обичам бюрократични алабализми.

Отговорът на властите до голяма степен потвърди, че Надя Делова е работела с федералните, но и още нещо. Потвърди думите на Соломон — Горев наистина се е усъмнил, че Надя може да е носела микрофон. Всяка дребна подробност от разказа на Соломон, която се окажеше вярна, би помогнала в защитата ни. Другите му по-важни твърдения — че Горев е извадил пистолет и че Надя го е застреляла — звучаха по-достоверно, заради обвинението, че Надя е носела микрофон.

Дадох колата си на пиколото пред „Фонтенбло“. Хотелът беше реновиран два пъти, откакто Джеймс Бонд и Голдфингър играха карти там през шейсетте. Доколкото си спомням, Голдфингър мамеше.

Вече няма стаи за секс. Синатра, Хоуп или Глийсън не свирят в никое от фоайетата. Сега е „луксозен курорт“ с плувен басейн, колкото щата Масачузетс, няколко бара, в които е вероятно да се събират участници в конгреси — стръвта, която привлича рускините от „Анастасия“.

В Маями Бийч в наши дни има клубове като „Маншън“, „Камео“ и „Минт“, и още десетина други, в които едно парти-животно — знам, че терминът е остарял като мен — може да отиде да… хм, да си направи парти. Вече не съм от тази група. Когато играех, като немалко други симпатяги, ходех на места като „Бомбите“ и „Гепард“, а и други стриптийз бърлоги. Алкохол и цици, и пропилени нощи. Може би пък възрастта и евентуалното помъдряване, което се очаква да върви с нея, не са чак толкова лошо нещо.

Влязох в Синия бар през фоайето, чиято основна характеристика бяха синьото осветление, сините столове и сините коктейли. Беше пълен и си пробих път до прозореца, през който се виждаше басейнът. Можеш да запазиш маса срещу 350 долара… питиетата се плащат отделно. Имаше добре облечени двойки, на които им личеше от километри, че са от Средния запад. Казвам го като комплимент. Добре гледани, добре облечени, някак замечтани. Не татуираните младежи с пробити устни и клепачи, които срещаш на юг от Линкълн Роуд.