Пол Ливайн - Ези-тура

Седмица преди убийството на Горев.

Офис на щатския прокурор за област Южна Флорида

Относно: Разследване на клубове за шампанско в Саут Бийч, неизвестен извършител. Дело № 2014-73-В

Показания на Надя Делова

7 юли 2014 г. (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

7 юли 2014 г. (ПОВЕРИТЕЛНО)

В: [Прокурор Дебора Сколино] Значи договорихме ли се? Ще работите с нас.

О: [Надя Делова] Имам ли избор? Ако откажа, ще ме пратите в затвора.

В: Можете ли да намерите предлог да се срещнете с Николай Горев насаме?

О: Не ми дава цялата заплата, но го прави с всички, и се караме за това непрекъснато.

В: Нещо друго тогава?

О: Държи паспорта ми. Ще кажа, че трябва да се прибера у дома. Мама е болна.

В: Ще повярва ли?

О: Може би не. Знае, че мразя майка си. Ще измисля нещо.

В: Можете ли да обсъждате с него бизнеса?

О: Да. Той не говори за друго освен за бизнес.

В: Имате ли въпроси към мен?

О: Когато това свърши, можете ли да ме отървете, та да не ме депортират?

В: Обещавам да направя всичко, което мога. Но трябва да съм честна. Няма да е лесно.

О: Ами ако се омъжа за американец?

В: Фалшив брак няма да ви помогне.

О: Не е фалшив. Един мъж поиска да се омъжа за него.

В: Поздравления.

О: Спасибо.

В: Просто играйте ролята си, Надя, и аз ще направя всичко възможно, за да ви помогна.

О: Страхувам се от Горев.

В: Дръжте се естествено. Не му давайте повод да ви подозира.

О: Той има инстинкти. Като плъх е. Може би трябва да взема пистолет.

В: Не. Не можем да одобрим подобно нещо. Разбирате, нали?

О: [не отговаря]

В: Госпожице Делова. Говоря сериозно. Никакво оръжие.

О: Разбирам. Сега ми покажете микрофона, който трябва да нося.

Три дни след закуската с детектив Бариос отново пътувах към Маями Бийч. Беше малко след девет вечерта, когато старото елдорадо избоботи по естакадата „Джулия Татъл“ — сводестия мост, който свързва Маями с „бийч“. Имах чудесна гледка към сградите на Сънсет Айландс, когато стигнах до брега. След това свих по Артър Годфри Роуд и се насочих към океана.

След като детективът ми, Сам Преслър, не бе успял, проникването в клуб „Анастасия“ се падаше на мен. На една почистена и добре облечена версия на самия мен. С малко късмет щях да вляза. С малко ловкост може би щях да попадна на някаква следа. На момиче, което е приятелка на Надя. С малко и късмет, и ловкост може би щях да науча къде е.

Бях на спортна радиостанция, чиито слушатели плачеха и стенеха заради решението на Леброн Джеймс да напусне „Маями Хийт“ и да отиде в „Кливланд Кавалиърс“. Честно казано, някои от тези хора говореха като бъдещи самоубийци. Последваха десет минути реклами за бар с голи момичета, наречен „Клуб на джентълмена“, стрелбище, в което предлагаха упражнения с картечница, и фирма, която продава по куриер хапчета за уголемяване на мъжкото достойнство. Станцията очевидно познаваше слушателите си.

Знам, че би трябвало радиото ми да е настроено на станцията за класическа музика, която представя румънска цигуларка, изпълняваща етюди на Хофмайстер отзад напред… и, между другото, изпратете ни малко пари. Обаче слушам спортното радио — септичната яма на радиоразпръскването — още откакто спортувах активно.

Сега радиослушателите се жалваха от Делфините и мислите ми се понесоха назад, към огнените неделни следобеди на стадиона, който още наричам стадион „Джо Роби“. Като професионалист компенсирах липсата на бързина с усилия и пот. Никога не закъснявах за срещи, работех повече от останалите, играех контузен. Същото беше и в правния факултет на университета на Маями, вечерно образование. Никога не отсъствах от лекции. Учех повече от останалите и играех покер с хлапетата, които имаха стипендии за добър успех.

Като адвокат нарушавам възможно най-малко правила и точно както във футбола, участвам в играта без страх. Треньорът ми от колежа, Джо Патерно от Пенсилвания, веднъж ми каза да не мисля толкова много. „Закопчай си каската и удари някого. Играй бързо и твърдо, и нещо добро непременно ще се случи. Не се бой да губиш“.

Професионалният ми треньор, Дон Шула, също имаше много съвети. Един огнен август, когато имахме по две тренировки на ден, паднах на колене и започнах да си повръщам червата след спринт за време. Шула изкрещя: „Ласитър! Изчезвай от терена ми! Върви да умреш някъде другаде!“

Завъртях копчето и хванах края на „Аз съм вечно тъжен мъж“ на Фоги Ботъм Бойс. Тогава мобилният ми звънна.