Пол Ливайн - Ези-тура

За бога, трябва да слушам какво ми казва баба. „Никога не се увъртай около жената на клиент.“

Поне можех да се гордея, че говоря истината. Тя ми беше подала тази топка: дали Стив чука Надя? Имах всички шансове на света да взривя връзката им с граната. Аз обаче постъпих правилно. Казах истината.

После, накрая, ми каза, че искала Стив да бил като мен. Добре де, не точно. Но искала да е малко по-открит. Да показва болката си. Като мен. Ранения глиган.

Тогава иззвъня телефонът.

Мамка му! Сигурно беше Виктория.

Вероятно не можеше да заспи. Искаше да си поговори с някого. Или предпочиташе да сподели моя „Джак Даниелс“. Можех да стигна до нея на бегом за три минути.

Вдигнах слушалката, овладях гласа си и казах:

— Ало? Здравей пак.

— Пак? — Мъжки глас.

— Кой е?

— Джордж Бариос.

И защо шефът на отдел „Убийства“ на Маями Бийч ще ми звъни след полунощ?

— Кой помисли, че се ти обажда, Джейк? — Ненаситното любопитство на детективите.

— Една от бившите ти съпруги, Джордж.

— По-добре на теб, отколкото на мен.

— Когото и да се пречукали тази вечер, уверявам те, имам алиби.

— Винаги имаш. Виж, Джейк, трябва да поговорим.

— Сега?

— Утре. Още сутринта.

— Добре. Защо не ми подскажеш за какво?

— Трябва да ти кажа някои неща за Надя Делова.

Не спах добре. Станах с изгрева и открих малка жаба да подскача по мексиканските плочки в кухнята. Хлебарка — наричаме ги евфемистично „домашни бръмбари“ — се бе преобърнала по гръб и риташе безпомощно с крачка. Наблизо стоеше зелен гущер — ще го наречем Г-н Гекон, — наблюдаваше и обмисляше коя част да изяде най-напред. Не, вижте, вината не е моя. Нито на баба. Поддържаме къщата чиста. Просто в Маями е лято.

В шест сутринта, по боксерки на лъвове — талисманът на университета на Пенсилвания — и нищо друго, излязох, за да взема вестника — „Маями Хералд“, — хвърлен под жакарандата на алеята отпред. Имах намерение да го прегледам и да изпия чаша кафе, преди да се срещна с детектив Бариос.

Вече беше достатъчно горещо и влажно, за да те засърби всичко. Когато се върнах до пътната врата, няколко комара бяха пикирали върху глезените ми за закуска.

Водещата новина в „Хералд“ беше, че розовите фламинга в Хаяли Парк отново са започнали да снасят яйца. Новината изглеждаше неподходяща за първа страница, но птиците бяха карали пет години без секс преди неотдавнашната оргия. Това ми даде някаква надежда.

След още тридесет минути бях облечен с избелели джинси и рекламна тениска на „Куотърдек Лаунж“ — любима кръчма и рибен ресторант. След още двадесет минути старият ми кадилак се носеше към Маями Бийч по естакадата „Макартър“. Колата е кремав „Биариц-Елдорадо“ от 1984, с тапицерия от червен велур и номер, на който пише „СПРАВЕДЛИВОСТ?“ Да, мисля, че това е добър въпрос.

По своето време би минала за кола на сводник, но всъщност беше на Стрингс Хендрикс, акордьор на пиана от Кий Уест и понякога контрабандист на марихуана. Спасих го от криминалния съд заради неправилен обиск и колата беше хонорарът ми. Не виждах причина да минавам на лексус или мерцедес, или някаква друга суетна марка от онези, които колегите ми адвокати като че ли предпочитат.

На магистралата „Дикси“ трафикът беше обичайно объркан. Още не беше започнало да вали. Разбира се, в 3:17 следобед, плюс-минус десет минути, щеше да се излее порой. Така е почти всеки ден през лятото.

След като излязох на естакадата, видях къщите на островите Стар и Палм вляво и светещите круизни кораби на пристанището вдясно. Бяха готови за петъчното отплаване за Карибите. Изпълнени с веселие, заредени с всичко необходимо, плаващи хотели, на които ядеш колкото можеш да погълнеш, и вечерни забавления, осигурени от музиканти и комици, които са твърде слаби за Лас Вегас.

Детектив Бариос ми бе казал да го чакам в Кубинското кафене на Шеста улица, между Меридиан и Уошингтън, на Саут Бийч.

Не искаше да се появя в градската ченгеджийница. Може би се страхуваше, че мога да разпръсна моите адвокатски въшки. Или може би предпочиташе колегите му да не виждат, че си приказва с врага.

Разбира се, щях да го разпитвам под клетва — и по време на делото, и преди това, на предварителните изслушвания. Тогава обаче щатският прокурор щеше да го брани от моите коварно хитроумни въпроси, които обикновено започват с: „И какво стана после?“

С Бариос имахме прилични взаимоотношения и преди, и след като ме обвиниха неправилно за убийството на Памела Бейлинс — серийна прелъстителка, плячкосала попечителските сметки. Това беше нещо, на което смятах да науча Соломон. Бъди приятел с ченгетата, или поне не предизвиквай у тях изгарящо желание да ти прострелят капачката на коляното.