Пол Ливайн - Ези-тура

— Значи си излъгал, за да получиш някаква полупочтена работа. Гордея се с теб.

— Виж, Джейк, ето за какво става въпрос. Един мой клиент знае, че с теб сме гъсти.

— Като дупе и гащи — съгласих се. — Ти си любимият ми престъпник. И кой е твоят клиент?

— Наричай го Господин Хикс.

— Добре, това е оригинално.

— Господин Хикс ме нае да намеря една рускиня. Наташа… нещо си.

— Надя Делова.

— Точно тя.

„Е, това вече е разговор“, помислих си. Можеш да подхванеш нишката отвсякъде, дори и от фалшив сержант.

— И защо Господин Хикс иска да я намери?

— О, за бога, Джейк. Не мога да ти кажа това. Има етика и така нататък.

— Нека опитам да позная. Господин Хикс има предложение за мен.

— Как разбра?

— Мануел, ти не можеш да намериш парче цвекло в чиния борш.

— Ха!

— Господин Хикс не те е наел да намериш Надя. Наел те е, за да ме подкупиш.

— Да те подкупя? Стига, няма начин. Казва, че имате обща клауза.

— Обща кауза?

— Exactamente. И ако я намериш, получаваш петдесет хилки. — Мануел ме погледна ухилен и се залюля в стола на баба. Някъде от по-надолу по улицата долетя писък, който странно напомняше женски, но знаех, че е паун в размножителния период.

— Само за да я намеря ? — попитах.

— Ами… да я заведеш при Господин Хикс преди да я намери полицията. Иначе няма сделка.

— Ау, сержант Домингес. Не мога да го направя.

— Защо?

— Защото Господин Игрек вече ми предложи сто хиляди.

— Кой, по дяволите, е Господин Игрек?

Трябваше ми по-малко от секунда, за да отговоря.

Ако се бях поколебал, Мануел щеше да долови нерешителността ми.

— Не ти ли казах, сержант? Господин Игрек е братът на Господин Хикс.

— Бени има брат?

Бени. Един кон прекоси финиша. Сега да търсим съвършенството. Трябваше ми само второто име. Обаче нямаше как да попитам, без Домингес да разбере, че ловя риба в мътна вода.

— Братът на Бени, Макс — отговорих.

„Бени и Макс звучи добре“ , помислих си.

— Бени не го е споменавал никога. В същия бизнес ли е?

— Ами — отговорих, — двамата са в много неща. Мануел като че ли се замисли за момент, после се намръщи.

— Чакай малко, Джейк! Будалкаш ме.

Вдигнах люлеещия се стол назад, после го натиснах рязко напред. Мануел опита да се изправи и се залюля нестабилно, когато най-накрая успя да стъпи твърдо на крака. Прекалено много суфле, реших.

— Кажи много здраве на Бени, Мануел. И изчезвай моментално от верандата ми.

Виктория четеше бележките си в леглото — вече беше започнала да ги подчертава с различни маркери, според значението. Беше по пижама — подарък от Стив, „Виктория Сикрет“, защото, както се бе изразил: „Какво друго, по дяволите, мога да ти подаря?“

Телефонът иззвъня и тя се надигна в леглото.

— Съжалявам, че се обаждам толкова късно — каза Ласитър, когато тя отговори.

— Не съм заспала, така че не се тревожи.

Той й разказа за посещението на Мануел Домингес и я попита дали ще се види със Стив сутринта. И да го попита дали името Бени му говори нещо. Може Надя или Горев да са го споменали. Ако не, може би има представа кой е този Бени?

Тя искаше да го попита нещо, но й беше трудно и се поколеба за миг, преди да го изрече:

— Вярваш на Стив, нали, Джейк? Че не е убил Горев?

— Да.

— Чудесно. Защото Стив винаги смята клиентите си за виновни. Казва, че това пестяло време.

Ласитър се засмя.

— Харесва ми. Може да го открадна.

— Както казах, вие двамата си приличате повече, отколкото искате да признаете.

— Не-е-е. Той има повече късмет от мен.

— Какво имаш предвид?

Последва пауза. Само електрическото шумолене на линията.

— Ами… Стив има теб.

Виктория замръзна за миг и не отговори. Тогава Ласитър добави:

— На своя страна имам предвид.

Обаче тя не мислеше, че той каза това. Не беше направил комплимент за работата й, а за женствеността й. Както лежеше в леглото, по пижама, беше сигурна. След това се бе изплашил и даде на заден. Може би така й даде куража да зададе своя въпрос.

— Джейк, а какво мислиш за останалото, което каза Стив?

— Какво имаш предвид?

— Вярваш ли, че не е имал нещо с Надя?

— Пак ли? За бога, Виктория, казах ти вече. Бариос няма мотив и може да измисли само толкова. Не съм сигурен дали и сам го вярва.

— Ами ако беше ти?

— Какво ако бях?

— Една красива жена влиза в офиса ти и иска да говориш с гангстер, за когото твърди, че държи нейна собственост. Не познаваш територията. Не си я проверил. Нито пък него. Ще скочиш ли ей така в колата, за да отидеш?