Пол Ливайн - Ези-тура

„Соломон. Такава проклета самонадеяност. И толкова прилича на мен, когато бях млад“.

Заварих Бариос на маса за двама в ъгъла на кафенето — пиеше кафе и ядеше кубинска поничка с гуава. Беше с гръб към стената, така че да вижда всички, които влизат и излизат, и, ако е необходимо, да закове всеки, който би опитал да пререди опашката за кафе с мляко. Беше здрав мъж, наближаващ пенсионна възраст, със загорели от слънцето мускулести ръце, които се показваха изпод оранжева риза за поло. Бръснатата му глава като че ли беше байцвана в тъмен орех. Настаних се на стола пред него и си поръчах американско кафе.

— Que pasa, Джордж? Защо ме довлече чак тук?

— Според мен и двамата искаме едно и също нещо.

— Справедливост в един несъвършен свят. Да не споменаваме любовта на хубава жена.

— И двамата искаме Надя Делова.

— А… да.

— Ако щатът я открие, тя ще свидетелства, че твоят човек е натиснал спусъка, и за Соломон слънцето изгасва.

— Това е една възможност. Може да свидетелства, че тя е натиснала спусъка, при самозащита, а после е изчезнала с пистолета на Горев. Както казва моят човек.

— И защо й е да казва това? Така рискува да я съдят за грабеж.

Пуснах моя мощен смях на адвокат, който знае всичко.

— И това ще означава, че ако свидетелства в полза на обвинението, причината е че щатът й е дал имунитет и за стрелбата, и за грабежа. Нямам нищо против. Обичам да пържа на кръстосан разпит имунизирани свидетели. „Не е ли вярно, че ограбихте сейфа, госпожице Делова, и щатът се съгласи да се откаже от това обвинение само защото вие приехте да посочите клиента ми като убиец?“

— Виж, ето за какво те повиках. Щатският прокурор, Пинчър, иска да знаеш, че из града се носи слух. Някой е поръчал удар срещу Надя.

— Защо ми го казваш?

Бариос замълча.

— Казваш ми, че според Пинчър аз съм зад това нещо, така ли е? Каква дивотия!

Бариос сви рамене.

— Казах му, че е глупост. Той обаче смята, че ти не искаш да я намериш и още по-малко искаш да я намерим ние. И се страхуваш да не торпилира защитата ти… ако остане жива, за да го направи.

— Ако Рей Пинчър не беше такъв задник, щях да се обидя.

— Казах му, че това не е твоят стил, Джейк, обаче знаеш…

Да, знаех. Пинчър страдаше от болестта, от която са заразени повечето прокурори — смятат, че адвокатите на защитата са тинеста утайка.

— Оценявам предупреждението ти, Джордж, и имам нещо за теб в замяна.

— Слушам.

— Някакъв тип на име Бени търси Надя. Може би той е твоят човек.

— Бени? Само толкова ли?

— Ей, това не ти е кримисериал. В реалния живот уликите идват капка по капка. Който и да е, въпросният Бени дава петдесет хилядарки на този, който му достави Надя.

Веждите на Бариос се извиха нагоре. Той извади малкия си полицейски бележник и написа „БЕНИ“. След това довърши поничката си, от което се почувствах гладен и си поръчах същата, заедно с говежда емпанада, току-що излязла от фурната. Ароматът на тесто изпълни малкото кафене. Печено тесто с плънка от месо. Закуска за шампиони.

— И в замяна, Джордж, искам да ти задам два въпроса.

— Да, вие, адвокатите, винаги сте танто за танто.

— Можеш ли да ми кажеш с какъв пистолет е бил застрелян Горев?

— Подай искане за информация в кабинета на Пинчър. Той ще ти каже всичко по въпроса.

— Ти сам ми го каза, Джордж, току-що. Ако оръжието имаше някаква връзка със Соломон, щеше да танцуваш на масата от радост.

Той сви рамене.

— Глок 17, по-стар модел, деветмилиметров полуавтоматичен. Соломон би могъл да го скрие под сакото си

— Или в дамската си чанта — добавих. — О, чакай. Трябва да е била чантата на Надя.

— Глокът е купен законно от магазин в Хюстън, от човек от Саут Ориндж, Ню Джърси. Казва се Литълджон. Собственик е на куриерска фирма. Няма досие. Обясни, че един от шофьорите му загубил пистолета при пътуване до Кентъки.

— Както казах, не можеш да свържеш пистолета със Соломон.

— Соломон го е държал в ръка, когато са влезли ченгетата, и признава, че е стрелял с него към вратата. Отпечатъците му са по оръжието. Тази връзка ми се струва доста добра.

— Ще спорим за нея в съда.

— Каза, че имаш два въпроса.

— Да. Изисках от общината всички полицейски документи за Надя Делова, но до днес не съм получил нищо. Дори глоба за паркиране или отговор, който гласи, че нямате нищо.

— Писменият отговор на общината е при прокурора за съгласуване.

— Лош знак, Джордж. Знаеш, че не можеш да бавиш информацията за защитата.