Пол Ливайн - Ези-тура

Той бръкна в тънка чанта за документи, извади един-единствен лист и го плъзна към мен по масата.

Полицейска снимка от арест на Надя Делова.

Дата на раждане: 16 януари 1986, Санкт Петербург, Русия. Обвинение: кражба в големи размери, а именно „Ролекс Събмаринър“, черен мат, лимитирана серия. На снимката се виждаше привлекателна силно нацупена брюнетка. Много коса и много устни. Никаква усмивка, но за полицейска снимка изглеждаше убийствено. Датата на ареста беше пет седмици преди убийството.

— Още едно обвинение, за което можете да й дадете имунитет — казах. — А къде е останалата част от досието?

— Там е въпросът.

— О, боже. Да чуем.

— Няма досие. Липсва.

— А на компютъра?

— Nada.

— Джордж, това смърди и го знаеш. Говори ли с полицая, който я е арестувал?

Бариос махна да му донесат още едно еспресо, което изпи без захар. Единственият кубинец в Америка, който не изсипваше в кафето си сутрин цяла чаша захар.

— Скот Корнспан. Завърши Академията преди година. Няма наказания. Приел оплакване от тип на средна възраст, отседнал в „Делано“. Рускинята го забърсала на бара във фоайето, завела го в клуб „Анастасия“, напила го и го накарала да плати няколко хилядарки за шампанско с кредитната си карта. Когато загубил свяст, му взела часовника. Корнспан я арестувал, а тя твърдяла, че онзи й дал часовника като подарък. Платила гаранцията си в брой. Четири хиляди долара.

— А писменият доклад на Корнспан?

— Твърди, че го е завел по правилата. Няма обяснение за случилото се.

— Трябва да го има в компютъра. Всичко е в компютъра.

— Не и тук. Явно е изтрит, и то така, че да не може да се възстанови.

— Мисля си, че имаш идея какво се е случило с него, Джордж.

Той сви старите си рамене.

— Започвам с твърдението на Соломон. Горев е обвинил Надя Делова, че носи микрофон. — Ти обаче знаеш със сигурност, че не е била информатор на полицията на Маями, нали?

Бариос кимна.

— Проверих. Не е включена в никакви разследвания.

— Предполагам, Пинчър също е заявил, че прокуратурата не се занимава с нея.

— Да, каза го.

— И думите на Надя, които са изплашили Горев. „Измама с банкови преводи“, „пране на пари“, „изнудване“.

— Това не са нейни приказки. Чула ги е. ФБР, прокурорът, Департаментът по правосъдието.

— Обаче федералните не могат просто да влязат в сградата ти и да вземат досие. Имате човек за връзка с прокуратурата, нали?

— Аз имам шеф на полицията.

— И какво ти каза той?

— Каза ми, че бил посъветван от съответните власти да не говори за това.

— „Съответните“ власти? Само това ли каза?

— Това. Също и че Патриотичният закон бил гадна работа.

— Чел ли си някога така наречения Патриотичен закон, Джордж?

— Не. Защо ми е да го чета?

— Аз опитах. Близо четиристотин страници. В общи линии дава право на федералните да влязат в къщата ми и да ми направят ректален преглед, ако не им хареса кройката на гащите ми.

— Джейк, нали не си се забъркал с някоя от ония антиправителствени идиотщини?

— Няма начин. Обичам военните. Обичам властите да инспектират кланиците, така че да не получавам отровни пържоли. Нямам нищо против дори да плащам данъци за заплатата ти. Питам се само какво остана от Хартата за правата.

— Всеки обича да се жалва заради нещо — отвърна Бариос. — При мен това са убийствата.

Накара ме да млъкна за момент.

— Добре, Джейк. Какво ти идва наум при тези думи на шефа ми?

— Не е нужно да си ядрен физик. Федералните контролират Надя Делова. Някой в прокуратурата на САЩ разследва операцията на Горев. — Потропах с пръст по снимката на Надя. — И този някой е изпратил едно наивно момиче, бардама, в устата на лъва да слухти и да записва с микрофон.

— Федералните никога не биха й дали пистолет — каза Бариос. — Това означава, че го е донесъл и го е използвал Соломон.

— Не бързай толкова. Също толкова възможно е да го е донесла тя, без да знае контрольорът й или Соломон. И отговорността тогава е на федералните. Те са й сложили микрофона и са я изпратили там. Което означава, че някой от американските власти е прецакал нещата. В чиято и полза да свидетелства Надя, за защитата или за обвинението, този федерален гаф ще се появи на първа страница на „Хералд“. — Лапнах последното парче емпанада и си допих кафето. — Знаеш ли какво мисля, Джордж?

— Имам доста добра представа.

— Ти искаш Надя Делова да даде показания, също и аз — казах. — Обаче федералното правителство не иска.